Аз съм любовта - онази, която очаквате, онази, от която бягате, онази, която дарявате и онази, която пестите.
Уморена съм. Уморена съм от лъжите, които говорите, от празните обещания, които давате, от неискрените думи "обичам те" и от недоверието помежду ви. Вие ме убивате. Бавно и мъчително. Всеки ден умирам по няколко пъти и по няколко пъти ме съживяват. Вече не съм такава, каквато бях. Изхабена и изтъркана съм от неправилна и безсмислена употреба. Вие ми го причинихте с вашата "мечта" да ви обичат. Но вие не обичате. Вие живеете в собствения си филм, където любовта (аз) е универсална. Казвате "извинявай" и раните от миналото вече ги няма. Казвате "обичам те" и не го мислите.
Нека някой от вас да си признае колко егоистично постъпва към хората, които обича. Нека някой докаже любовта си чрез дела, а не с безсмислени думи. Нека някой ме възкреси такава, каквато трябва да бъда. Добра, страстна, жертвоготовна, импулсивна, вярна, истинска..
Но нека призная своя грях. Откакто вече не ме за ...