Писмо от любовта
Аз съм любовта - онази, която очаквате, онази, от която бягате, онази, която дарявате и онази, която пестите.
Уморена съм. Уморена съм от лъжите, които говорите, от празните обещания, които давате, от неискрените думи "обичам те" и от недоверието помежду ви. Вие ме убивате. Бавно и мъчително. Всеки ден умирам по няколко пъти и по няколко пъти ме съживяват. Вече не съм такава, каквато бях. Изхабена и изтъркана съм от неправилна и безсмислена употреба. Вие ми го причинихте с вашата "мечта" да ви обичат. Но вие не обичате. Вие живеете в собствения си филм, където любовта (аз) е универсална. Казвате "извинявай" и раните от миналото вече ги няма. Казвате "обичам те" и не го мислите.
Нека някой от вас да си признае колко егоистично постъпва към хората, които обича. Нека някой докаже любовта си чрез дела, а не с безсмислени думи. Нека някой ме възкреси такава, каквато трябва да бъда. Добра, страстна, жертвоготовна, импулсивна, вярна, истинска..
Но нека призная своя грях. Откакто вече не ме зачитате правилно и си правите каквото си искате с мен, аз си отмъщавам. Помните ли онзи път, когато бяхте влюбени, а нямаше кой да отвърне на чувствата ви? А когато вече не изпитвахте нищо към човека, който винаги е бил до вас, и бяхте виновни? А онзи път, когато ви изневериха? Аз бях виновна! Аз...
Мразехте ме, проклинахте ме, отрекохте се от мен. А скоро забравихте това, сякаш бих преглътнала лесно обидите. Как искате да съм честна и постоянна, когато вие не ме оценявате?
Поискайте ме искрено и безкористно и аз ще дойда чиста и истинска. Презирайте ме и ще направя живота ви ад, като ви накарам да се влюбите в неподходящия човек. Защото аз въртя света. Без любов не можете!
© Габи Дарси All rights reserved.
