1.07.2011 г., 10:02 ч.

Писмо от любовта 

  Проза
814 0 4
1 мин за четене

Аз съм любовта - онази, която очаквате, онази, от която бягате, онази, която дарявате и онази, която пестите.

Уморена съм. Уморена съм от лъжите, които говорите, от празните обещания, които давате, от неискрените думи "обичам те" и от недоверието помежду ви. Вие ме убивате. Бавно и мъчително. Всеки ден умирам по няколко пъти и по няколко пъти ме съживяват. Вече не съм такава, каквато бях. Изхабена и изтъркана съм от неправилна и безсмислена употреба. Вие ми го причинихте с вашата "мечта" да ви обичат. Но вие не обичате. Вие живеете в собствения си филм, където любовта (аз) е универсална. Казвате "извинявай" и раните от миналото вече ги няма. Казвате "обичам те" и не го мислите. 

Нека някой от вас да си признае колко егоистично постъпва към хората, които обича. Нека някой докаже любовта си чрез дела, а не с безсмислени думи. Нека някой ме възкреси такава, каквато трябва да бъда. Добра, страстна, жертвоготовна, импулсивна, вярна, истинска..

 

Но нека призная своя грях. Откакто вече не ме зачитате правилно и си правите каквото си искате с мен, аз си отмъщавам. Помните ли онзи път, когато бяхте влюбени, а нямаше кой да отвърне на чувствата ви? А когато вече не изпитвахте нищо към човека, който винаги е бил до вас, и бяхте виновни? А онзи път, когато ви изневериха? Аз бях виновна! Аз...

 

Мразехте ме, проклинахте ме, отрекохте се от мен. А скоро забравихте това, сякаш бих преглътнала лесно обидите. Как искате да съм честна и постоянна, когато вие не ме оценявате?

Поискайте ме искрено и безкористно и аз ще дойда чиста и истинска. Презирайте ме и ще направя живота ви ад, като ви накарам да се влюбите в неподходящия човек.
Защото аз въртя света. Без любов не можете!

 

 

 


© Габи Дарси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жестока и отмъстителна е, защото ние я правим такава с нашите изкривени представи за любов .
  • Има резон... Но не мисля, че Любовта може да бъде жестока и отмъстителна. Това си е наше изкривяване - да съдим. Шаблоните на битието, в които се опитваме да вкарваме Любовта, с вечните ни очаквания, за възвръщаемост и отплата, размиват и изхабяват същността й
  • Изхабиха се ценностите, катурнаха се основите им...
  • Великолепно! Аплодисменти!
Предложения
: ??:??