Sep 1, 2023, 8:47 AM

Писмо за теб

  Prose » Letters
1K 0 5
1 min reading

Някога бяхме близки с теб. Споделяхме какво ли не. Разхождахме се с теб, хванати за ръце. Но кажи ми какво се случи? Не съм добра за теб ли? Та аз с рожба те дарих. Казах ти, че те обичам и го доказах с постоянството си, с грижовността си и обичта си. Нима някъде там ли сбърках аз? 

Не поиска да надникнеш в душата ми, просто ей така,както човек поглежда през шпионка, ей така за малко, за да видиш какво има там. Не ме чу нито веднъж, думите ми бяха просто като кънтеж за твоите уши. Дадох ти душата си, а ти я хвърли като стар парцал на боклука. Дарих те с малко човече, а ти не погледна го както аз гледам на него - малко,крехко,невинно. Явно това заслужих. 

Но искам да разбереш, че сега дори и с едно крило, аз пак мога да полетя. Нищо не може да ме спре. Без теб съм по-добре. Без теб съм по-силна. Ще летя и ще се рея, а ти ще стоиш прикован към земята. Ще търся нови измерения, а ти ще гледаш празен в земята. Благодаря! Ти ме направи по- сил на. Благодаря! Направи ме по-добра дори и с едно крило! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mishel All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Мария!!!
  • И аз те поздравявам! Не се отчайвай, оптимизмът е нужен за всеки полет, а ти не забравяй, че можеж да летиш, каквото и да ти се случи!👍🥰
  • Ами дано наистина сте права.
  • Ча защо само с едно крило? Ще зарасне и нараненото. Дай му десетилетие и няма дори да помниш, че е имало рана. Ако знаеш с колко подобни случаи съм се сблъсквала като психолог...
  • Браво, хубава изповед се е получила ..че дори и с хепи енд

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...