Някога бяхме близки с теб. Споделяхме какво ли не. Разхождахме се с теб, хванати за ръце. Но кажи ми какво се случи? Не съм добра за теб ли? Та аз с рожба те дарих. Казах ти, че те обичам и го доказах с постоянството си, с грижовността си и обичта си. Нима някъде там ли сбърках аз?
Не поиска да надникнеш в душата ми, просто ей така,както човек поглежда през шпионка, ей така за малко, за да видиш какво има там. Не ме чу нито веднъж, думите ми бяха просто като кънтеж за твоите уши. Дадох ти душата си, а ти я хвърли като стар парцал на боклука. Дарих те с малко човече, а ти не погледна го както аз гледам на него - малко,крехко,невинно. Явно това заслужих.
Но искам да разбереш, че сега дори и с едно крило, аз пак мога да полетя. Нищо не може да ме спре. Без теб съм по-добре. Без теб съм по-силна. Ще летя и ще се рея, а ти ще стоиш прикован към земята. Ще търся нови измерения, а ти ще гледаш празен в земята. Благодаря! Ти ме направи по- сил на. Благодаря! Направи ме по-добра дори и с едно крило!
© Mishel All rights reserved.