Писмото
ПИСМОТО
(...на всички събудени...)
В просъница го усети, че става, измъква се тихо от завивките, подпъхна ù одеялото откъм гърба, на пръсти прекоси стаята и внимателно притвори вратата. Обърна се на другата страна и с доволна усмивка на уста продължи дрямката си.
Разсъни се след около час, събудена от надничаш през процеп на щората слънчев лъч. Подсъзнанието ù отчете необичайната тишина. Не се чуваха нито откъслечни фрази от сутрешния новинарски блок, нито потракване на посуда откъм кухнята. От тази посока идваше обаче аромат на пържени мекичета. Протегна се блажено и посурна чехли нататъка.
Мекичетата бяха поръсени с пудра захар, част от която се посипа по брадата ù и по масата. Тогава го видя. Беше в бял, незапечатан плик. Разтвори листа и прочете:
„Теменужке,
Отдавна се опитвам да ти кажа, че тъй не може повече, но ти все нямаш време да ме изслушаш. Туй, че като даскал имам много ваканции и свободно време, не значи, че ставам само за домашна помощница. Та от месец и кусур не си ма уважила като мъж. Все си уморена и все бързаш. Ей за туй, пък и не само, си отивам у нас си.
Млякото е във фурната, притопли го ако е изстинало. Кучето е извеждано и си е свършило всичко. Палтото ти днес ще е готово за получаване от химическото. Бележката е на тоалетката.
Със здраве!
Твой Мишо”
Теменужка задъвка отхапаният мекик и озадачено препрочете горецитирания текст. В главата ù се появи и взе да нараства една въпросителна: „кой ден сме днес”. Погледна в календара.
„Аха, 1-ви ноември, Ден на будителите – ясно-о-о”, успокои се Теменужка и после написа на обратната страна на плика:
„Като се прибереш от кафе с колежките, извади от фризера риба. За вечеря я направи с царевично брашно, само лекичко запържена и гледай да останеш буден, че да та видя аз, що за будител си още!”
© Лордли Милордов All rights reserved.
