Писмото, което не успях да напиша...

Писмото ми се състои от общо три части, които са всъщност три отделни писма до трима души. Първото е адресирано до така наречения мой баща, а съдържанието му е:"Скъпи, татко опитах се да забравя всичко и за щастие успях да ти простя, даже и вече забравих всичко минало. Мозъкът човешки, оказва се, притежава удивителната способност да складира, но и да унищожава излишната и ненужна, неважната информация. Пожелавам ти всичко хубаво, бъди здрав, щастлив и върви... Е, ти си знаеш къде!?!"

Втората част от писмото, което не успях да напиша, а и да бях го написал- щеше да ми бъде върнато с щампа "недоставрно, поради липса на точен адрес". Всъщност точният адрес е моето сърце, което и днес, и навеки, знаеш, че е твое и само твое ще бъде. Но, знаеш ли. Научих в този живот две неща- едното, че никога не трябва нищо да става на всяка цена. Другото е, че наистина може да се видим "в другия спектакъл", както, мисля, пееше в песента другарката Карадочева. Е нашия случай, мислех си наскоро, може би не говорим за невъзможна любов, защото тя е напълно реална тук и сега, дори да не сме физически заедно- ние я имаме тази заедност, мислейки си за това как е или се чувства другият в тази ужасна пандемия. Знам обаче едно със сигурност- че нашето сбогом, при положение, че официално не сме си казали и здрасти, е всъщност до много скоро. Надявам се, приятели завинаги!!!

В третата последна част от писмото, което не успях да напиша- ще си позволя лукса да се обърна към себе си:"Ей, човече, здравей! Поспри се за малко. Нищо няма да избяга. За какво ти е всичката тази суетня и това вечно бързане за някъде. Има много по- важни и стойностни неща в този живот. И ти знаеш вече, наясно си за себе си кои са вече новите ти приоритети. Искам да си една идея по- уверен в себе си, защото ти можеш. Силен си. Доказвал си го неведнъж в този живот, изправяйки се от калта, докато врага с ботуша те натискаше в тинята. Силен си, моето момче. Просто си повярвай, че можеш! Бъди здрав и се пази!!!"