Пияни лъжи
Дъхът ми лъха на вино и разочарование и теб те няма да ми повториш колко глупаво млада и наивна съм с онази подигравателна и чаровна усмивка. Няма те да ми кажеш отново, че съществуването ни е мръсно, а щастието винаги се намира извън допира на протягащата се към него ръка. Няма те тук и сега, но споменът за теб винаги ще ми припомня, като рефрен от стара любима песен, в какво не искам да се превръщам. Нека за миг забравя ежедневния срок на добротата и мига целувка, отдавна излетяла и забравена от младостта на пламъка, превърнал се в огън, но не подозирайки колко скоро ще е просто студена жар.
Нека усетя топлината на слънцето върху лицето си преди да видя студа в очите на изгорели хора. Нека попия мириса на стар и увехнал букет, на забравената от лъст миризма на нежност. Нека усетя любовта в цялата ѝ прелест - вечна и прогаряща кожата ми, стигаща до костите и накрая кътчетата на душата ми, които държах невидяни толкова дълго. После ще позволя на времето да изстуди моята страст, когато всичко е казано и отминало, но нека сега усетя ударите на младото си сърце: туп, туп, туп...
© Елисавета Карамфилова All rights reserved.
