Братя,
Нямам думи. Даже се задъхвам от вълнение. Иде ми да литна. Толкоз лек се чувствам...
Ама, нека карам подред!
Та, значи, отпуска съм. Планирана. На село се завеях, че отдавна се каня. Двора да изчистя, керемидите да понаредя. Овошки, градинка...абе работа има и за китайците. Плюс индийците.
И те, преди малко, седам да обедвам. Едно слънце е напекло, ще ми изпържи сивото вещество в кратуната. Пуснах един бърз селски душ под асмата, и хоп, на трапезата.
И тогава, е те тогава де, чух НОВИНАТА. В първия момент не повярвах на ушите си, както се вика. Гледам, една щастлива репортерка , вдъхновено обяснява, че Ония, европейците са ни казали; Даа!!!!
Е, нема такъв кеф. Тъщата от щастие изпусна пържените яйца на очи и таратора. Голяма работа..кой ся, в тоя исторически момент, ти мисли за ядене.
Докато тя, тъщата де, отиде да рови под дюшека за скатаните левчета, с идеята бързо да ги обърне в евро. Докато не са изфирясали. Че така преди години и заминаха доларите от Либия. Аз пък , отърчах ...