Плесницата
Стояха на терасата с чаши в ръце. Той разказваше нещо за звездите, тя се беше сгушила в него и го гледаше влюбено. Когато я целуна и ѝ каза: "Обичам те!", тя също го целуна и каза: "Обичам те!" - и най-после събрала сили продължи:
- Скъпи, от три месеца искам да ти кажа, но ти все нямаш време и днес на "Св. Валентин" реших най-после да ти кажа: "Бременна съм."
За миг и се стори, че очите му светят в тъмното и вижда гневните пламъци в тях. Гласът му идваше някъде от далеч:
- Не! Не си! Говорили сме за това толкова пъти. Това си е твой проблем! Това си е твой проблем...
Тя отстъпи на крачка от него, чувстваше как някаква огромна сила я изпълва, надига се и без да мисли го удари през лицето. Плесницата изплющя като гръмотевица, той отстъпи назад и полетя надолу през ниския парапет. Някак си успя да се хване с една ръка, другата се мяташе безсмислено във въздуха и крещеше:
- Помогни ми! Помогни ми!
А тя гледаше как пръстите се разтварят един след друг и парапета се изплъзва от тях и повтаряше тихо:
- Това си е твой проблем.... Това си е твой проблем...
© Аластор All rights reserved.
Вече във втори разказ, мъж става жертва, защото не е оправдал женски очаквания. Ето ти и решението на проблема - мъже, не разочаровайте жените.
