Таксито ме закарва до стария град. Джумаята ме приема във своите обятия. По уличка калдъръмена се отправям към най - прекрасната и древна част на града. Усещам маршировката на заптиетата. Чувам изстрели. Балабановата къща потрепва с нейното величие. Загубвам се на Хисар капия. Църквата построена в незапомнени времена говори за себе си с мощните си стени и прелест. И неочаквано се отзовавам на Рахат тепе. Прекрасна гледка. Прохлада. Изключителен залез и една приказна атмосфера, изпълнена с птичи крясък и последващо спокойствие. Археологията говори за древния живот на това място. Място изпълнено с мистика и особен вид енергия. Хладината притиска града и повдига самочувствието на обитателите му. Красота изпълнена със звук и тиха меланхолия. Ресторантчето скътано между дърветата ме приютява. Невероятна храна и детски глъч. Бирата е естествено Каменица. Котките, приветливо се облизват и ми правят компания. Чудесна вечер. Стоплено сърце. Самотата се е изпарила и настроението е повишено. Животът в забързания вечен град продължава.