Андрей стоеше от няколко минути долу на стълбите и тихо я наблюдаваше. Нямаше намерение да го прави, но когато я видя как съсредоточено работи, реши да я погледа малко отдалеч. Вършеше всичко бързо и умело, и явно много добре знаеше какво прави... Тъкмо беше решил да отиде при нея, когато я забеляза да вдига глава, а очите ú да гледат някъде в пространството пред нея. За момент ръцете ú спряха да работят и негата, която се разля по лицето ú, го разтърси. Усети как по кожата му полазиха ония мравчици, които се бяха разхождали по него онази вечер на партито, а по вените му се разля същото желание като тогава. В този миг си пожела да е този, за когото мисли - не можеше да се излъже - такова изражение се появява само тогава, когато някоя жена желае някого...
Видя я как махна с ръка, сякаш гони някаква натрапчива мисъл от главата си и след това се концентрира върху работата - толкова, че дори не го забеляза как стои в основата на стълбището и я наблюдава. Остана още малко там, като следеше ...