Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот. Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. Тогава наех и съседния павилион, и започнах да продавам кебапчета, кюфтета и наливна бира с „Дуфалак“. Бизнесът тръгна като по вода - в празнични дни едва смогвах да зареждам с тоалетна хартия. Както обаче често се случва, конкуренцията ми завидя и ме накисна на ХЕИ. Дойде един инспектор, дегизиран като разносвач на пици, пи по бира, и когато успя да излезе от тоалетната, запечата павилиона.
Новата бизнес реалност наложи по-гъвкава бизнес подход. Обявих промоция „Приятел в нужда“ – двама души ползват на цената на един. В резултат на това се напълни с пестеливи гейове, на които не им се даваха двайсет лева за почасово бунгало в къмпинг „Врана“. Освен това всички от квартала взеха да ме наричат ...