18.06.2013 г., 11:08

По мед и масло

840 0 7
1 мин за четене

  Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот. Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. Тогава наех и съседния павилион,  и започнах да продавам кебапчета, кюфтета и наливна бира с „Дуфалак“. Бизнесът тръгна като по вода - в празнични дни едва смогвах да зареждам с тоалетна хартия. Както обаче често се случва, конкуренцията ми завидя и ме накисна на ХЕИ. Дойде един инспектор, дегизиран като разносвач на пици, пи по бира, и когато успя да излезе от тоалетната,  запечата павилиона.

Новата бизнес реалност наложи по-гъвкава бизнес подход.  Обявих промоция „Приятел в нужда“ – двама души ползват на цената на един. В резултат на това се напълни с пестеливи гейове, на които не им се даваха двайсет лева за почасово бунгало в къмпинг „Врана“. Освен това всички от квартала взеха да ме наричат Мадам, а една нощ злосторна ръка написа с червена боя на тоалетната „Гейовете - в Мадагъскар!!!“ Неграмотник, поне да беше научил името на този континент! Както и да е, прецених, че привличам излишно внимание,  отмених промоцията и наченах ново бизнес начинание - „Твойте кафеви очи“: сложих пред тоалетната две тонколони и по цял ден въртях съвременни български поп хитове. Всички наоколо си падаха по Емилия и Кондьо, така че очаквах моята музика да ги… провокира. Познах.  Да е жива и здрава Мария Илиева, само от нея изкарах за Опел комби. Започнаха да идват и напълно случайни хора. Наложи да направя две пристройки, за да успея да поема трафика. Не щеш ли, веднъж случайно мина Графа и се закани да ме съди - за уронване на престижа на съвременните български творци. Или нещо подобно. Ще съди той, баба ми ще съди – вече мога да си позволя Марин Марковски!

   Бях на годишните награди на БГ радио, да разуча новостите. Върнах се обнадежден - имам всички шансове да стана милионер.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...