Бавно влачеха краката си от Мерсин. И двамата бяха уморени и с наведени глави - семейството на Сибел с крясъци изгони Шахар от дома им. Баща й никога нямаше да даде дъщеря си на един евреин. Биха я - и баща й и брат й я биха за това, че бе дръзнала да го доведе в дома им и да моли за тяхната благословия. Разбраха, че Сибел ги бе излъгала - не бе ходила да учи в Саудитска Арабия, през цялото време е работела в Израел с надеждата да събере пари и да избяга от семейството си. Там се бе запознала и с Шахар.
Двамата вървяха с малко багаж и сведени надолу глави. По лицето на Сибел все още имаше синини и драскотини от жестокия бой. Семейството й я гласеше да я продаде на богат турчин, живеещ в Мерсин - така щяха да се справят със затрудненото си финансовото положение, породило се от високата инфлация. По пътя Сибел плачеше: болеше я тялото и тънеше в земята от срам. Брат й Кахил бе проверил дали все още е девствена, защото бъдещият й съпруг я искаше чиста и непорочна. Тя не се бе отдала на ни ...