По Шекспир
- Къде изчезна, Жулиета?!
Пустее скъпият балкон...
- През девет планини в десета,
отидох да ми сложат силикон.
- Какви са тия джуки страшни?!
Ще можеш ли фъстъци да ядеш?
- Не са за ядене, любими мой, безстрашний!
Ще те целувам, докато умреш.
- Гърдите ти, направо са огромни!
В тях мога да се задуша.
- Не бой се! Виж, какви зърна върховни!
Ако си тъжен, с тях ще те теша.
- Ах, ти си моята наслада!
Но вашите са против мен!
- Какво ти пука! Аз съм млада.
Обичай ме и не бъди овен!
- Обичам те! Ела тук, в храсталака,
за да запретна дългата ти фуста!
- Ти луд ли си! Един с каляска чака.
До мола бързо ще ни спусне.
- Какво е мол? Говориш думи странни.
Изглеждаш толкова различна!
- Не ми носи цветя уханни!
Омръзна ми, да съм благоприлична.
- Не знам, какъв размер са новите ти чашки,
да купя марков сутиен.
- За кво ми е? Аз нося само прашки.
Погледнеш ли ги, ще се влюбиш в мен.
- Аз влюбен съм. Ще ти направя серенада,
но трябва малка подготовка...
- Не се хаби! Аз имам изненада!
На дупето ми има "Р+Ж" татуировка.
- Ах, Жужи, ти си тъй прекрасна!
Най-сладката и шантава жена!
- Обичай ме, докато съм тясна.
Променлива е женската съдба.
© Георги Стоянов All rights reserved.
