Вулгарен ТВ-сериал с романтичен финал и драматична завръзка в стил “Богатите също плачат”

Цялото семейство се бе събрало в очакване на трепетния миг. Мама Милка толкова нервничеше, че на два пъти разсипа кафето. Инженер Боян напрегнато гризеше върха на чертожния си молив, не усещайки, че от близо петнадесет минути дъвчеше графита. Неизброимото множество роднини, събрани около бащиното огнище, се бяха хванали за ръце като на спиритически сеанс и от време на време нарушаваха кръга единствено да избришат с везани кърпички потта от морните си чела. Единствено тати Чавдар запазваше ледено спокойствие. Ако човек срещнеше орловия му поглед, пронизващ плът и природа, никога нямаше да се досети, че този хладнокръвен човек щеше да отвори портите на Каса ди Фердинандови, за да въведе вътре тържествено човека, който щеше да изпрати девствеността на обичната му дъщеря в небитието.

Денят най-сетне бе настъпил. Текстилната и строителната династии след дълги и изтощителни преговори щяха да сплетат генетичния си материал в отколе чакан нерушим алианс на доминантни и рецесивни алели. Преди седмица, когато мама Милка научи новината, отначало бе обезпокоена за евентуалния резултат от подобен съюз, но тати Чавдар набързо разсея сянката на съмнението, успокоявайки я, че подобен плод на изначално смятана за невъзможна любов между фригидно отроче и импотентен шизоид вече е описан от Толкин под името “урук-хаи”.

Подготовката за дългоочаквания ден бе започнала още в полунощ. Семейното гнездо на Фердинандови грееше от чистота. Всички листенца на фамилната папрат бяха измити с CIF и Domestos, а фикусът, от чиито листа според семейната повеля прясно дефлорираната трябваше да вкуси за едно по-добро фелацио, носеха аромата на Oriflame. Най-голямо внимание обаче бе обърнато на светая светих – мястото, където трябваше да се извърши Процесът – сакралният нужник, именуван от поколения Фердинандови “полов кабинет”. По първи петли още мама Милка бе дезинфекцирала интериора с Mr. Proper, напявайки си популярния рефрен “Хем по-чисто, хем по-лесно, с тясна сливка е чудесно”. От ръждивия пирон бяха отстранени вече пожълтелите и декадентски страници от “Пчела и кошер”, “Кон и хрътка” и “Работническо дело”, за да бъдат заменени с далеч по-прогресивни и внимателно селектирани листове от съчиненията на Сартр, Лобачевски и Камю. На тавана до вече заредената с гориво газена лампа грижливо бе окачено ароматизаторче тип “елхичка”, чиято миризма трябваше да напомня за семейното “Пежо”.

В общи линии всичко бе готово за великото събитие. Кланът Фердинандови трепетно очакваше дефлоратора. Тук-таме из фамилията припламваха спорове относно дребните детайли, съпътстващи обезчестяването. Роднините по съребрена линия на мама Милка отстояваха позицията, че е наложително да бъде приложен изпитаният с векове в династията метод на аналната фрустрация, докато малка групичка, гравитираща около бащата на тати Чавдар – йеромонах Спиридон, надигаше своя глас в защита на вагиналния бихейвиоризъм. Както и приляга на глава на клана обаче, тати Чавдар с желязната си десница пресече опитите за разкол и императивно ги информира: “Докато семейното кормило е в ръцете ми, дъщеря ми ще бъде дефлорирана единствено съгласно чл. 5, ал. “ж” според Класификацията на Бернхайм!”. Част от фамилията припряно се втурна да издирва в семейната библиотека книгата на Пиер Дако “Фантастичните победи на модерната психология”, тъй като през живота си не бяха чували за въпросния класификатор. Останалите с изпотени от притеснение ръце зачакаха заветния звънец на входната врата да отмери като грегориански часовник последните мигове от девствеността на наследницата.

Изведнъж откъм черния вход се дочу приглушено драскане. Изопнатите нерви на фамилията експлодираха. След нелек жребий кой да се нагърби с тежката задача по посрещането на тайнствения нощен гост участта се падна на третата братовчедка на шурея на балдъзата на тати Чавдар – стрина Агафония. С разтреперани ръце тя отмести масивното мандало бутикова изработка от прясно отсечен явор точно на Еньовден. Раздалото се ужасяващо скърцане прониза мама Милка в сърцето. В изнервения й мозък запрепускаха нерадостни картини. Тя вече виждаше как емисари на текстилния клан гордо връщат мандата за дефлорация. Във внезапен изблик на deja-vu тя си представи опустошителната вендета, която благоверният й Чавдар щеше да изсипе като божия еякулация върху главите на злосторниците. Напрегнатото й въображение дори й натрапи слуховата халюцинация как старият дон Чаво с привидна мудност и хладнокръвие точи семейната реликва – еднометров ятаган със седефена дръжка и атлазен пискюл, останал му в наследство от пра-прадядо му Мюмюн ага. Ятаганът, отнел живота на не един и двама гяури по време на епичните битки при обсадата на Миндя, сега щеше да се обагри и с кръвта на жалките производители на конфекция за Илиянци!

Стрина Агафония прекъсна апокалиптичната картина с първата радостна новина за деня. Тайнственият нощен гост бе въведен за каишката. Това се оказа дългогодишният член на фамилията, санбернарът Арш-лекер, тайно подхвърлен преди години в багажника на семейното возило (“Пежо” 406 нов внос) от състрадателни швейцарски млеконадойнички. На каишката на животното, гравирана с думите “Arbeit machts frei”, бе закопчано буренце с неизвестна гелообразна субстанция. Кратка инспекция идентифицира съдържанието като лековитата помада “Бюстостим”, производство на “Кора фарм” – Велико Търново. Наблюдателните Фердинандови веднага разбраха, че неизвестният благодетел е сестрата на мама Милка – леля Филимона по прякор Куцата Кобила, която изпращаше скромен дар за звездния миг на любимата племенница. Инженер Боян веднага припна към стаята на сестра си, за да й връчи буренцето с ценното мазило. Девойката с радост моментално се възползва от армагана и започна щедро да нанася с шепи творящата чудеса субстанция върху имагинерната си гръдна обиколка, намираща се в “златна” пропорция с ханша й.

Междувременно напрежението сред членовете на строителния клан продължаваше да се покачва. Паднаха и свидни жертви: един от роднините от нерви не успя да контролира дефекационния процес, в резултат на което трябваше спешно да му бъдат поръчани от “Метро кеш енд кери” нови слипове. А дефлораторът не идваше и не идваше. Старият дон Чаво тъкмо опитваше глътка от любимия си коктейл “Дюлгер” (две мерки тетевенска сливова, една мярка коняк “Наполеон” и щипка цимент от завода в Златна Панега), когато смразяващ кръвта писък, донесъл се от стаята на непорочната девица, подейства като леден душ на присъстващите. Мама Милка, която на младини бе вице-републикански шампион в спринта на 100 метра гладко бягане, първа отвори вратата на будоара на чедото си. Това, което съзря, беше въплъщение на най-страшните й кошмари. Първата й мисъл бе, че се обажда отшумелият преди години астигматизъм и че на гърдите на дъщеря й с божествена намеса са израснали 15 чифта бозки. Едва по-обстойният преглед установи, че странните образувания по тялото на девицата са всъщност резултат от алергичен обрив. След като фамилията прощудира приложената към помадата листовка, наяве излезе истината за един от ингредиентите на мазилото – мас от подопашната жлеза на тримесечни котенца от породата “фараон”, към които копнеещата да бъде дефлорирана питаеше остра непоносимост.

Родата един през друг се втурна да дава медицински съвети, целящи разрешаването на проблема. Далечна издънка на клана от силистренското село Айдемир предложи третиране на засегнатите места със стрит на прах “Еспумизан”. Четири лели от китното балканско село Тодювци веднага контрираха, че това евентуално би довело до нежелано втвърдяване на девствената ципа и предложиха за алтернативен вариант деветократното повторение на тибетската мантра “Ом мани падме сама”. И отново тати Чавдар бе човекът, сложил край на роднинските междуособици и разпореди комбиниран прием на “Дуфалак” и рициново масло. По-проницателните от фамилията веднага се досетиха, че старият дон всъщност цели неочаквано добрата комбинация на две в една цели. Всички бяха чували предания за целебното действие на предкоиталната дефекация върху психиката на предстоящата да бъде дефлорирана мома, описано още от Пиер Жане през 1889 година в дисертацията му “Психологическият автоматизъм”.

Както и се очакваше, думите на стария дон отново не заминаха на вятъра. Обривът изчезна като по чудо. Тъкмо виновницата за тазвечерното събиране закопчаваше последното копче на корсета си, предвидливо подпълнен от мама Милка със сено и слама, когато пред портите на имението изскърцаха спирачките на раздрънкан “Москвич” дефорсаж модел 58-а с регистрационен номер от щата Юта. Всички членове на династията се втурнаха към прозорците. Пред напрегнатите им взорове се откри величествена гледка. От “Москвич”-а, чийто багажник едвам удържаше напора на 150 килограма непреден памук, предназначен за зестра, слезе облеченият в лимоненожълт костюм на “Парушев” наследник на текстилната манифактура – Асен Jr. III. Мама Милка с тревога следеше как пръстите на тати Чавдар нежно поглаждат дулото на пушката с рязана цев, която винаги стоеше под ръката на стария дон. Именно с тази лупара дядото на дон Чаво навремето бе застрелял безмилостно прадядото на Асен – Асен Старши Първи, тъй като го бе заподозрял в извънбрачни бестиални сношения с коча Минчо, на когото всички Фердинандови разчитаха безрезервно. Проточилата се война между фамилиите взе много жертви, сред които и невинни, но времето за примирие вече бе настъпило. Този свещен съюз, основан на дефлорацията, щеше да спои по-здраво и от “Poxypol” връзките между двата рода, затова и актът се очакваше с такъв трепет.

Съгласно установените семейни традиции Асен Jr. III дигна ръка и почука три пъти на портите на имението с масивния си златен пръстен, купен преди два месеца от Капълъ чарши за 4,95 евро без ДДС. Този звук извади мама Милка от транса, в който бе изпаднала. Тя се сепна и се втурна да посреща скъпия гост.

Когато майката и бъдещият зет влязоха във всекидневната, хванати ръка за ръка, всички свещници вече горяха. Местата около дългата маса вече бяха заети от Фердинандови, които мълчаливо очакваха сюблимния момент. Свободни бяха само две места – от двете страни на стария дон. Мама Милка зае едното и с усмивка прикани дефлоратора да стори същото. Той обаче за кратко се задържа пред дон Чаво, след което коленичи пред него и му целуна ръка.

- Прости ми, Кръстнико – прошепна Асен. – В миналото нашите фамилии извършиха безумства. Крайно време е те да бъдат спрени от силата на една любов и от енигматичната харизма на девствената ципа. Заради гениталиите на Хубавата Елена навремето избухна война, сега гениталиите на твоята щерка ще спрат една такава.

Всекидневната притихна в очакване на реакцията на стария дон. След 17 дълги мига, през които очите му пронизваха Асен Jr. III, дон Чаво кимна едва забележимо. Въздишка на облекчение се разнесе из имението. Кандидат-дефлораторът избърса издайническа капка пот от челото си и с достойнство зае мястото си до Кръстника.

- Предполагам, вече си се запознал с Етичния кодекс на Фердинандови. – Думите на дон Чаво не прозвучаха като въпрос, а императивно и заплашително.

- Разбира се, Кръстнико. Изчетох и запаметих всички 1425 страници от Кодекса.

Очите на стария дон се присвиха.

- Всъщност Кодексът е от 1426 страници – процеди през зъби той.

Предстоящите батални сцени бяха предотвратени от мама Милка, която смутено поясни, че последната страница всъщност е съдържанието. Напрежението отново спадна.

To be continued.................