Беше залисана в работа и не усети подгизналия от вода мокет. Краката й изведнъж се намокриха. Пак си беше купила некачествени обувки. След това се чу гръм от късо съединение, компютрите и климатиците спряха. За миг офисът притихна, а след това настъпи масова суматоха. Всички се разтичаха, зазвъняха телефони до ВиК-то, пристигна и началството. Тръгнаха си, а водопроводчиците припряно се заеха с аварията.
По-късно натоварена с покупки зазвъня на входната врата на апартамента си. Интуитивно усети, че има някой вътре. Чуваше се припряно топуркане, шепот и думите: „Не отваряй!”
Впоследствие входната врата се открехна и видя смутеното лице на сина си Мирослав. Беше с разрошена коса и изплашени очи.
- Мамо, не влизай. – бяха първите му думи.
Естествено те й прозвучаха точно обратно като:
- Влез и виж какво крият от теб тези калпазани!
Тя го бутна властно и влетя в жилището. В хола им бяха пръснати пачки с пари. На дивана седеше неговият приятел Илко. Пред него също имаше банкноти.
- Откъде е ...