Разказ, вдъхновен от песента "Почти забравена любов".
Текст: Петър Москов
Музика Васил Найденов
Колко е хубаво да обичаш!
Имаш силата да видиш света от хубавата му страна. Вярваш, че всички хора са добри. Посрещаш трудностите с вдигната глава и знаеш, че пътят по който вървиш е правилен.
Колко е хубаво да обичаш! Дори не се и замисляш, дали те обичат. Това е тя, истинската обич. Мислиш за нея от мига, в който с събуждаш, до последните минути, преди да заспиш.
И както всяко нещо, което се ражда, така и в любовта идва ден, в който умира. Обикновено се случва, когато си се отдал изцяло на изкуството да обичаш. Телефонът спира да звъни. Минутите стават часове, а дните се превръщат в години. Сърцето ти започва да бие толкова силно и бързо, сякаш гони парченцата, които се отчупват при ударите на изчезващата топлина. Тъгата те топи. Усещаш болка, която с всеки изминал ден става все по-силна. И вместо, като разумно създание да избягаш, ти не искаш да свършва, макар и да те боли. Дълбоко в душа ...