Подарък от кмета
Мили хора, приятели, бързам да ви се похваля, тъй де, да споделя радостта си с вас. Голяма изненада ни споходи мен и моите съседи. Ей на, от умиление съм се просълзила. Не знам за скъпите ми комшии, ама аз така съм развълнувана, че думите не ми стигат. Дали се дължи на ЕГН-то ми или на двайсет и трите години, не знам, ама няма и значение. За какви двайсет и три години говоря ли? Спокойно де, ще ви обясня, нали съм започнала.
Значи, преди толкова години нашата улица беше канализирана и асфалтирана, както му се полага. Оттогава не е пипана, по-точно не е кърпена, де. Щото за пипане е пипана - нали от време на време от ВиК-то разкопават заради някоя авария. Ама ние си я обичаме улицата, такава каквато е. С годините привикнахме с неравностите. Хора и коли, майки с детски колички лъкатушат между дупките-кратери. Не, няма нещастни случаи и катастрофи, щото познаваме всеки метър. Със затворени очи да ходим, пак няма да се спънем или пропаднем. Това е от школовката, тъй като и уличните лампи не работят, та вечер сме като с превръзки на очите. Е-е, ама не ме прекъсвайте, имайте търпение!
И снощи, прибирам се от работа, както обикновено с три торби пазарлък, завивам по моята улица и какво да видя - машини. Ама не от ония строителните (щото по нашата улица много се строи, пристроява и надстроява), ами такива, дето асфалтират. Дори сварили да асфалтират половината улица. Стигнали точно до моята къща. Абе направи ми впечатление в магазина, че съседите ми бяха по-усмихнати и разговорливи от обикновено, ама кой да се сети за причината.
Много се изненадах, да знаете, без малко да си изпусна торбите. Така, без предупреждение да започнат да асфалтират, че те можеха инфаркт да ми докарат от вълнение. Изведнъж се сепнах - да не би пък да са сгрешили улицата?! Тя нашата е така малка и почти незабележима, намира се в краен квартал на града, кой от управниците и кога може да е забелязал, че има нужда от поправяне?! Викам си: и да е грешка, вече са започнали, няма да оставят работата наполовина, я. Туй си го помислих на улицата, щото аз доста време размишлявах, невярваща на очите си. После в къщи съвсем се успокоих - спомних си, че наближават местните избори. Той нашият кмет, милият, да е жив и здрав, оправи всички градинки и паркове в града. Три мандата ги оправя, но сега града ни е атрактивен - накъдето се обърнете, градинки и фонтани. Голяма красота е, казвам ви. Ама така си и трябва, защото Бургас не е какъв да е град, а морски портал на обединената Европа. Ама как хубаво звучи, а?! Та думата ми е, че понеже вече няма паркове и градинки за оправяне, нашата скромна уличка е попаднала в полезрението на кмета. Е, кажете ми сега - вие на мое място няма ли да гласувате за такъв оправен кмет?
Сега ви оставям, че трябва да звънна на една приятелка от Костинброд и на нея да разкажа.
12.06.2007 г.
© Мери All rights reserved.
