Приятно бе да вървят ръка за ръка. Беше хубаво - настроението му, времето, даже леко кичовите розови облаци по небето успяваха да го докарат някак си. Той ходеше от вътрешната страна, а тя от страната на улицата по ръба на бордюра. Искаше да ѝ го каже, сега беше времето да ѝ каже, че я…
Не успя да каже нищо, преди колата да я грабне от ръката му. Аудито премаза Мария, без тя дори да може да извика, продължи да я влачи напред и се блъсна в друга кола, идваща отсреща. Петър се затича към катастрофата. По средата, в купа от изкривена ламарина беше Мария, цялата покрита в кръв. Той я вдигна в ръцете си и започна да ридае. Тогава тя отвори очи и му каза, с любов в гласа:
“Добре съм бе, Петре, само съм ожулена.”
Петър се зачуди как може само да е ожулена, но нямаше време да мисли много, защото видя как шофьорът на Аудито, чийто мотор димеше изпод изкривения капак, започна да се обезформя, да расте и се превърна в голям червен балон, който се разля, изсипа се от прозорците на колата. Превърна ...