robertratman

121 results

Само една смахната история 🇧🇬

Студен ден бъррр…Валя малко и после студа падна като тежко одеяло, но което не носеше топлина. Странна метафора - студ и одеяло. Карай. Преджапвах локвите и краката ми вече бяха мокри, но не ми пукаше. Имах среща с моя дилър - продаваше коз на безценица, по-евтино от лицензираните магазини, които на ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
158 4

Книга за Найден Гешов 🇧🇬

Слънцето клонеше ниско на запад, хвърляйки коси лъчи и дълги сенки по булевард Цар Борис III. Тополите по алеята да булеварда бяха оклюмали от топлината на задушния авгостувски ден. Беше неделя привечер и пешеходците по алеята бяха нарядко. На спирката на Овча Купел в посока Княжево току бе минал тр ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
123

Случайна среща 🇧🇬

Обядвах в Texas Roadhouse с приятел, без да правя зло на никого. Стекът беше добър – за верижен ресторант – а и разговорът вървеше. Приключихме вечерята и се приготвихме да платим сметката. Огледах се и видях двойка, седнала през няколко маси от нас. Жената ми се стори леко позната. Винаги, когато в ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
223 8

Мъжът със съня в нощта 🇧🇬

“Сънувах, че някакви хора, непознати, живеят у дома. Чувствах се толкова самотен между тях. Не можех да намеря къде да спя, всички легла бяха заети. Апартаментът бе по-голям от истинския, негостоприемен, помислих си дали си имам свое собствено легло и дали е моят апартамент. Легнах в коридора, в сън ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
185 1 6

Храстът от долината с реката 🇧🇬

Малка рекичка течеше в долината и даряваше влага и живот на растенията наоколо. Бавната, кротка вода се влачеше подобно на човешкият живот, криволичеше и по пътя си намираше време да направи вирчета тук и там, да ромоли по бързеите, да е баня на птиците подслон за рибите, да измие клоните на плачещи ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
250 10

Любов и Смърт в Газа 🇧🇬

Авторът седна пред компютъра. Пишеше му се. Нещо такова – хем да е любовна история, хем да е свързано със злободневните теми на деня, нещо такова - политическо. Но какво ли, какво... Прокара пръсти по клавиатурата, поизчисти я, после отвори Гугъл Докc. Пръстите му затракаха по клавиатурата…
Наричаха ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
303 2

Балада за Лина 🇧🇬

Зърнах Лина за пръв път в час по биология. Тя винаги седеше на някое от по-предните места, а аз на някое от тези по-назад в лекционната зала. Лина се познаваше с мой общ приятел - казваше се Иван и понякога разменяха няколко думи преди началото на лекциите. Лина беше много красива - дребничка, с хуб ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
337 3

Желание 🇧🇬

Винаги съм имал този подтик за движение напред… Още откакто влязох в колежа, хоризонтите ми се разшириха. Притежавах енергия, желание да завладея света. Колежът беше досаден. Научих някои неща, но образованието ми не беше нещо, което не можех да придобия сам. Взех онова, което имаше значение — дипло ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
297 2 3

Буря 🇧🇬

Иван излезе замислен от лекарския кабинет. Отвън се спря под козирката на сградата. Валеше. Небето бе сиво и мрачно, раздиряно от чести светкавици, които се ределяха подобно на паяжини. Иван се услушваше за гърмовете, но те следваха на десетина секунди, значи бурята не беше съвсем при него, а някъде ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
450 2

Цигарите убиват 🇧🇬

Излязох бодър от кабинета на личния си доктор. Беше ми хубаво, че ме бе намерил за напълно здрав. Имах болка в гърдите, но доктора ме преслуша, потупа тук-там, погледна лабораторните ми резултати и реши, че всичко е наред. Попита ме дали пуша и си бях признал. По принцип, на такъв въпрос отговарях с ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
550 3

На сутринта 🇧🇬

Ох, тази болка в главата. Пулсираща. Сънувах ужасен сън, бих се с някой цяла нощ. Събудих се. Кошмарът отшумя, отиде в забвението, където сънищата затъват, остана само болката и смътния спомен, за някакъв, който страшно ме ядоса и това, че го млатих в изтъпление, ама сън ли беше или наистина, не зна ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
518 1 6

Мелодия в тъмно-оранжево 🇧🇬

Обичам да се разхождам привечер, когато слънцето залязва и небето е притъмняло и покрито в розово и лилаво, а облаците сивеят. Преди да вечерям, често отивам да се поразтъпча.
Онзи ден пак излязох до центъра. В неделя тротоарите са пусти и трафикът от коли по улиците намалява. Допуши ми се. Не можех ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
500 1 2

Кое бе сън и кое - шега? 🇧🇬

Понякога нощем, не мога да заспя. На всеки се е случвало, но на мен, май, по-често. Лежа в леглото и слушам секундната стрелка на часовника да напередва и знам, че минават секунди, които се превръщат в минути и после в часове. Излизам на малката тераса. Под мен булевардът е оживен, шумен, светлините ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
441 2 3

Ваканция на Тасос 🇧🇬

Топъл въздух нахлуваше в стаята на хотела, раздвижваше леко пердетата и донасяше мирис на море. Антон обичаше това ухание, смесица от водорасли, сол, морска пияна и разложение смесени в едно. Затова и редовно предприемаше кратки екскурзий край морето, когато можеше да се откъсне от работата си, коет ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
639 13

Орхидеята 🇧🇬

В бара беше шумно. От тълпата около мен се различаваха откъслечни гласове и музиката свиреше от една тонколона, разположена точно срещу мен. Не казвам, че шумът бе неприятен. Нали затова бях дошъл в бара - за да съм сред хора. Ей така - да си поприказвам с някой и нещо да се случи. Какво бе това “не ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
583 3 3

Пешо - нашият квартален помияр 🇧🇬

Хубава си беше нашата малка, криволичеща, весела уличка в покрайнините на София. Къщите бяха все още със септични ями, а старият водопровод се пукаше често и водата избиваше през асфалта, в малки ручейчета, които като вени се събираха и разделяха, вечни, неподлежащи на поправка от тромавото ВЕиК и н ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
703 1 8

Билет от лотарията 🇧🇬

Говорехме за политика - толкова, колкото да не се хванем за гушите, още музика и философия. Бях хлътнал в един долнопробен бар, подгонен от студа по време на вечерната ми разходка. Набързо се “сприятелих” с някакви си там квартални пияници-философи-политолози с музикални заложби. За жалост им забрав ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
830 1

Войната в Украйна и вероятността за използване на ядрено оръжие там 🇧🇬

Моето скромно мнение:
Войната в Украйна се закучи за Русия…От една страна Украйна вече е загубила. Дори и да „победи“ и да изтика Русия дори от Крим, Украйна е загубила. Ултранационалисти са вплетени във висшата администрация, армията, полицията. Шири се корупция. Дори Украйна да победи, страната е ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Essays » Social
1.8K 2 2

И какво точно е сън, и какво точно е шега 🇧🇬

Късна вечер. Децата и жената бяха извън града, на гости при родителите ѝ. Хапнах у нас, напълних тумбака с храна. Скучно ми стана. Пуснах си малко Пинк Флойд, от времето на Сид Барет, една песен, в която Сид припява ” И какво точно е сън и какво е шега.” Жена ми си пада по Пинк Флойд. После излязах ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
1.7K 2 5

Разговор 🇧🇬

Телефонът даде сигнал за ново съобщение. Непознат номер:
- Здравей, Ани! Утре има парти у нас, не забравяй да донесеш роклята му вкъщи?
- Добре, коя рокля? Червената или кафявата?
- Мисля си, че трябва да е бяла.
- Нямам бяла при мен. Е, има една, но изглежда доста курвенска. Ти не би искала наистин ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1.1K 1 3

Стената 🇧🇬

Витрината на магазина се разтресе, ножовете, закачени по стените звъннаха. Някъде, в центъра на града, нещо голямо падна. Звукът ми напомни за ценна и крехка вещ, която се удря в земята и се чупи с трясък. Може би скъпа ваза с цветя…или кристален полилей, който се откъсва от тавана, пада на пода и с ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
875 1 4

Капанът 🇧🇬

Том се събуди от кошмар. Отвори очи панически. Стената пред него крещеше през пукнатината си, която започваше от тавана, разцделяше се в средата на стенат и след това отново, преди да стигне до пода като делтата на голяма река. Река, която излъчваше студена, остра, пулсираща болка. Болката се повтар ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
1K

Сами 🇧🇬

Проснатите на тротоара кашони се раздвижиха. Реката от пешеходци се отдръпна. Плъхове - беше мисълта, която мина през главата на няколкото хора, които видяха движението. После едини кашон бе отметнат настрани от незнайна сила. Една жена на средна възраст се уплаши и даже леко изписка. За нейно щасти ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1K 5

Сънят на Рин-тин-тин 🇧🇬

Господин Рин-тин-тин, беше един доста депресиращ старец. Наричаха го така, заради проходилката му, която издаваше определен стържеш звук, когато я тикаше бавно по тротоара или може би защото като го видеше човек, не можеше да не си представи как пада по стълбите, подобно на консервена кутия и прави ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1.4K 6

Велосипеди 🇧🇬

Срещнах Руди в ресторант за бързо храненe - Subway. Руди си падаше малко грубоват- и лицето му едно такова голямо с изпъкнало чело и широка челюст и тялото му - не знам защо ми приличаше на месар. Сигурност в главата ми месарите имат голямо, отпуснато туловище, увиснали рамене и ръце с големи длани. ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
864 1 5

В парка в Княжево 🇧🇬

В Парка в Княжево
В малкия парк, до спирката на трамвай номер 4 в Княжево, бе хубаво. Лъхаше на гора откъм Витоша – мъх, земя и гнила растителност. От едната страна бе спирката на трамвайте, а от другата - спирката на автобусите, които въртяха около старото кино и тръгваха за Владая. До киното бе ня ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
792 1 9

Неща 🇧🇬

Лежах на леглото в апартамента си и гледах телевизия. Щорите и пердетата бяха спуснати. Тихо и тъмно. Достатъчно тихо беше да заспя в два часа на обяд, но не ми се спеше. С нетърпение повдигах края на пердето на прозореца, който гледа напред, към верандата. Очаквах някой - нещо да пристигне, да дойд ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1.2K 1 6

Дъжд 🇧🇬

Като шепот в дъжда,
Думите тихо се ронят
Като шепот в дъжда
Кой ли ме чува сега?
Искам да съм спокоен ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Poetry » Philosophical, Free verse, Strict forms
814 1 3

Монолог - Мартин Карбовски

Why do I love you so much and you so little me.
Like a person's tear in the wave, a round pebble in the mountain.
Like a road to the abyss, a volcano next to the fire of the Nomads.
Like a church next to God. I love you so much and you so little me.
Like a prisoner in the summer, I am your prisoner ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Translations » Poetry, from Bulgarian
2K 3

The First Time

I was once invited to one of those college parties with a group of friends.
We arrived at the address. It turned out that our hosts had drunk all the alcohol that was in the house, so I went with two friends, All and Kevin, to buy drinks.
We went back to the house. Most of the other people had alrea ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
2.7K 2 3

Логика и Лудост 🇧🇬

- Хей, Джордж! Как я караш? Какво гледаш? - приближих се до леглото на един от пациентите си вечерта, по времето, когато трябваше да му давам лекарствата. Той лежеше по гръб, а погледът му се рееше по посока на екрана на телевизора. - Яде ли нещо? - попитах седящия с него санитар.
- Не - каза Лорен. ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
1K 1 3

In the old Irish bar

It’s warm and cozy in the old Irish bar -
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Poetry
1.2K 3

Добре дошъл... 🇧🇬

Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.7K 5

Малка, бяла лъжа 🇧🇬

Вечерта в отделението беше кажи-речи спокойна. Паднали ми се бяха лесни болни. Като си помисля, когато Карен беше главна сестра през сутрешната смяна обикновено ми даваше лесни пациенти за вечерта. Може би така ми се стуваше, може би ме смята за донякъде по-слаб медицински брат, има симпатия към мен ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1.8K 1 10

Джунджурии 🇧🇬

Една вечер реших да отида до магазина на две пресечки, където продаваха пица. За пет минути бях там. Отляво има малък магазин за хранителни стоки, отдясно е обществена пералня. Магазинчето бе пред мен. С голям надпис на витрината гордо бе написано “Пол и Синове”.
Зад тезгяха стоеше Пол - мъж на сред ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1.1K 2 6

Отличният касиер 🇧🇬

В обедната ми почивка в магазина за стройтелни материали Home Depot - работих като касиер там, Нанси - една от другите касиерки, ми каза:
- Знаеш ли, че са уволнили Браян?
- Уволнили ли го. Защо? - казах, престорен на изненадан и се опитах да си спомня кой беше Браян. Работех само по два дена от сед ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
1.6K 12

Разковничето 🇧🇬

В хола при Джъстин беше тихо. След обилната вечеря се бяхме поизморили. Бяхме утихнали и леко сънени. Арън си играеше с телефона си, Сара и Джъстин се бяха сгушили заедно, а аз и Саманта - Сам, бяхме седнали заедно на канапето и тихо си пиехме бирата и гледахме как огънят играеше в камината. Навън б ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1.1K 2 3

Вечер в бар "Изгубеното Куче" 🇧🇬

Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.
"Записки от подземието" Фьодор Достоевски
Понякога чов ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
942 2 3

Подарък за рожден ден 🇧🇬

Приятно бе да вървят ръка за ръка. Беше хубаво - настроението му, времето, даже леко кичовите розови облаци по небето успяваха да го докарат някак си. Той ходеше от вътрешната страна, а тя от страната на улицата по ръба на бордюра. Искаше да ѝ го каже, сега беше времето да ѝ каже, че я…
Не успя да к ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose
1.8K

Бразилски Жасмин 🇧🇬

Пролетта в Б. е хубава. Идва късно, но си заслужава. Тази година месец Май беше студен и прлетта закъсня малко. Но когато най-накрая дойде всичко стана изведнъж зелено. Раззелениха се дърветата и храсти, различни цветя показаха глави изпод земята, декоративните череши се разцъфвнаха с розови цветове ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
1K 2 8