robertratman
103 results
Проснатите на тротоара кашони се раздвижиха. Реката от пешеходци се отдръпна. Плъхове - беше мисълта, която мина през главата на няколкото хора, които видяха движението. После едини кашон бе отметнат настрани от незнайна сила. Една жена на средна възраст се уплаши и даже леко изписка. За нейно щасти ...
  156 
Господин Рин-тин-тин, беше един доста депресиращ старец. Наричаха го така, заради проходилката му, която издаваше определен стържеш звук, когато я тикаше бавно по тротоара или може би защото като го видеше човек, не можеше да не си представи как пада по стълбите, подобно на консервена кутия и прави ...
  176 
Възрастен мъж вървеше по празната улица. Не бързаше. Беше пиян, но не му личеше много. След като излезе от бара не срещна никого чак до вкъщи. Улицата беше пуста, нямаше хора, рядко минаваха и коли. Мъжът предпочете да върви до тротоара без да се качва на него. Не бе понятно защо, но така му харесва ...
  259 
Срещнах Руди в ресторант за бързо храненe - Subway. Руди си падаше малко грубоват- и лицето му едно такова голямо с изпъкнало чело и широка челюст и тялото му - не знам защо ми приличаше на месар. Сигурност в главата ми месарите имат голямо, отпуснато туловище, увиснали рамене и ръце с големи длани. ...
  169 
В градинката на малкия парк, до спирката на трамвай 4-ри в Княжево е хубаво. Лъха на гора откъм Витоша. От едната страна е спирката на 4-ката и нефункциониращата сега 5-ца, а от другата е спирката на автобусите, които въртят около старото кино и тръгват за Владая. До киното е някогашната стара сград ...
  247 
Лежах на леглото в апартамента си и гледах телевизия. Щорите и пердетата бяха спуснати. Тихо и тъмно. Достатъчно тихо беше да заспя в два часа на обяд, но не ми се спеше. С нетърпение повдигах края на пердето на прозореца, който гледа напред, към верандата. Очаквах някой - нещо да пристигне, да дойд ...
  206 
Като шепот в дъжда,
Думите тихо се ронят
Като шепот в дъжда
Кой ли ме чува сега?
Искам да съм спокоен ...
  158 
Why do I love you so much and you so little me.
Like a person's tear in the wave, a round pebble in the mountain.
Like a road to the abyss, a volcano next to the fire of the Nomads.
Like a church next to God. I love you so much and you so little me.
Like a prisoner in the summer, I am your prisoner ...
  385 
I was once invited to one of those college parties with a group of friends.
We arrived at the address. It turned out that our hosts had drunk all the alcohol that was in the house, so I went with two friends, All and Kevin, to buy drinks.
We went back to the house. Most of the other people had alrea ...
  437 
- Хей, Джордж! Как я караш? Какво гледаш? - приближих се до леглото на един от пациентите си вечерта, по времето, когато трябваше да му давам лекарствата. Той лежеше по гръб, а погледът му се рееше по посока на екрана на телевизора. - Яде ли нещо? - попитах седящия с него санитар.
- Не - каза Лорен. ...
  215 
It’s warm and cozy in the old Irish bar -
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...
  242 
Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...
  249 
Вечерта в отделението беше кажи-речи спокойна. Паднали ми се бяха лесни болни. Като си помисля, когато Карен беше главна сестра през сутрешната смяна обикновено ми даваше лесни пациенти за вечерта. Може би така ми се стуваше, може би ме смята за донякъде по-слаб медицински брат, има симпатия към мен ...
  412  10 
Една вечер реших да отида до магазина на две пресечки, където продаваха пица. За пет минути бях там. Отляво има малък магазин за хранителни стоки, отдясно е обществена пералня. Магазинчето бе пред мен. С голям надпис на витрината гордо бе написано “Пол и Синове”.
Зад тезгяха стоеше Пол - мъж на сред ...
  272 
В обедната ми почивка в магазина за стройтелни материали Home Depot - работих като касиер там, Нанси - една от другите касиерки, ми каза:
- Знаеш ли, че са уволнили Браян?
- Уволнили ли го. Защо? - казах, престорен на изненадан и се опитах да си спомня кой беше Браян. Работех само по два дена от сед ...
  273  12 
В хола при Джъстин беше тихо. След обилната вечеря се бяхме поизморили. Бяхме утихнали и леко сънени. Арън си играеше с телефона си, Сара и Джъстин се бяха сгушили заедно, а аз и Саманта - Сам, бяхме седнали заедно на канапето и тихо си пиехме бирата и гледахме как огънят играеше в камината. Навън б ...
  247 
Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.
"Записки от подземието" Фьодор Достоевски
Понякога чов ...
  264 
Приятно бе да вървят ръка за ръка. Беше хубаво - настроението му, времето, даже леко кичовите розови облаци по небето успяваха да го докарат някак си. Той ходеше от вътрешната страна, а тя от страната на улицата по ръба на бордюра. Искаше да ѝ го каже, сега беше времето да ѝ каже, че я…
Не успя да к ...
  398 
Пролетта в Б. е хубава. Идва късно, но си заслужава. Тази година месец Май беше студен и прлетта закъсня малко. Но когато най-накрая дойде всичко стана изведнъж зелено. Раззелениха се дърветата и храсти, различни цветя показаха глави изпод земята, декоративните череши се разцъфвнаха с розови цветове ...
  262 
Времето беше хубаво. Приятна съботна вечер. След топлия ден, слабият полъх на хладния бриз се промъкваше между потока от хора по Витошка, разведряваше и ободряваше. В седем вечерта върволицата от хора беше нестихваща - мъже и жени, облечени добре, се разминаваха по улицата, влизаха в заведенията или ...
  460 
Върнах се в България за дълга ваканция - прекарах около месец в София. Срещнах се със стари приятели, на пред чаше бира си разказвахме какво ни се е случило през изминалите години. Често слизах до Центъра и обратно по алеята на Цар Борис III до къщата на моите родители. Понякога хващах рейса на отив ...
  612 
Боян се разхождаше мудно по Витошка. Оглеждаше се като да беше попаднал във някъкво непрекъснто вихрено течение, във водовъртеж от лица, тела, които минавах около него, спираха се пред витрините, влизаха в магазините или по наредените отстрани заведения. Нисичък, широкоплещест, облечен в черно кожен ...
  357 
Температурата се смъкна внезапно под нулата, след няколко топли дни и цветето, което цяла зима бях държал у дома, а преди два дена извадих навън, измръзна и умря. Първоаприлска шега.
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...
  233 
- Хаха, 6:30, събуди се, несретнико, събуди се. Време е да ставаш за работа. - Хвърлих одеялото върху часовника, който продължи приглушено да врещи.
Станах, набързо се облякох в работните дрехи - те ласкаво и сладникаво въздишаха като ги навличах. Направих си конска доза кафе и я гаврътнах, докато к ...
  262 
Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...
  379 
A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...
  549 
Чух, не, усетих звънене. Звукът се промъкна в съня ми. Бях далече, далече в някаква мечта, изгубен в образи, символи и емоции и приятна изнемога. Със съжаление съзнанието ми се откъсна от настоящата реалност и тръгна по пътя на звъненето по някаква виеща се пътека, която оставеше света, роден в нощт ...
  273 
Понякога търся спасение от това, което ме задушава у дома в тъмнината навън, където е хладно и просторно. Излизам на разходка или понякога да покарам новата си червена Хонда хибрид по улиците. Там намирам своето малко кътче, място за размишление. Спасение от какво? Колко е странно - самотата, чувств ...
  284 
Косачката се повреди. Не очаквах. Все пак я имахме от петнайсет години. Електрическа косачка. Работеше безотказно. Някой известен - навярно, беше казал: “Всичко се поврежда. Дори ютията. А от ютията въобще не го бях очаквал.” Не знам кой го е казал, но и аз не бях очаквал косачката да се развали. Ко ...
  399  14 
- А гумите как са, нови ли са? - попита бащата, мъж на около шейсет години.
- А, добре са, почти са нови, много запазени. - излъгах аз. Не знам дали ме чу. В колата беше много шумно. Много духаше. И четирите стъкла бяха смъкнати до долу, за да става течение и да влиза въздух, при това носех и маска. ...
  403  10 
Жаркото слънце се показа иззад облаците. Пекна. Стана горещо и задушно. Малките вадички и водопадчета, бълбукащи по склона на бреговете към езерото пресъхнаха, вятърът издуха мрачните облаци накъде на запад. Терасата на къщата, разположена над езерото, бързо изсъхна. Езерото, завряло по време на бур ...
  570 
Почти щастлив, почти тъжен,
водейки почти пълноценен живот.
Апартаментът ми прилича на моя вътрешен свят -
почти подреден е,
а чиниите - почти измити и сложени в шкафа. ...
  668 
На покрива беше интересно. До него се стигаше през вратата на последния етаж. “Не натискай дръжката - ще последва аларма” - всеки който можеше да чете би знаел да не отваря вратата. Но нямаше никаква аларма. Роби и Беки бяха научили. Качваха се на покрива, разгонваха гълубите и се подпираха на малки ...
  416 
Ура - днес си намерих тоалетна хартия! Влязох в магазина е два пакета с рола бяха останали на рафта. Купих ги. Зарадвах се - ще ги снимам и ще ги пусна на фейс-а с коментар - “Доказателство за способностите ми на ловец и събирач!” Сигурно ще имам много “харесвания”. То напоследък фейса се напълни с ...
  502 
Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...
  363 
Ани и аз играехме на „Не се сърди човече“ на верандата, докато залязващото слънце украсяваше всичко в топъл жълт цвят – дъските по пода, лицето на Ани и особено кафявите ѝ очи, рисувайки малки черни точици в тях. Както обикновено аз печелех, но Ани бе добър играч и не се сърдеше. Водехме лек разгово ...
  519 
Само след половин час прекаран със Сара и вече знаех, че тя е момиче за мен. Вечерята бе приятна, безсъмнено, тя - умна и забавна, имаше и “магия”. Обядвахме в Библиотеката, един новоотворен, сравнително скъп, сравнително приятен ресторант. Хареса ми идеята за входа. Влизаше се в предверие с истинск ...
  584 
Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...
  736  11 
Голямата съдебна зала беше тъмна и строга - стените, покрити с дървена ламперия, тежък полилей висеше от тавана, подът - с полирана до блясък мозайка. Залата беше полупразна - това беше последното дело за деня. Дванадесетгодишният Чарли бе изправен пред съдията, като престъпник, чиято присъда току-щ ...
  788 
Последният път, когато се прибирах от България, пристигнах в 6:30 вечерта на летището в Ню Йорк. Докато мина през митницата и се добера до метрото стана 7:30. Стигнах до автобусната спирка - Порт Ауторити - след единайсет часа. След ужасно дълъг полет от България с осем часа престой в Истанбул, засп ...
  444 
Random works
: ??:??