ПОДАРЪКЪТ
Превали и днешният декемврийски ден - топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд - колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци и се приготвиха да се сгушат под бленуваното бяло зимно одеало. Дали ще осъмнем, загърнати в пухкавата му завивка?
А как искам вече снежинки да затанцуват предколедно, да полепнат по стъклата и оформят приказни картини!
На вратата на кабинета ми се потропва. Излизам от лиричния си унес.
- Докторке, може ли? - светват очите на Юлия. Пациентка. Идва извън уречения час.
- Щом си дошла - влизай! - отвръщам аз и я поглеждам с любопитство.
Издокарала се е с ново палто, с огромна кожена яка и иска да се похвали - мисля си. Пък и нова прическа си е направила...
- Нали утре е Коледа, та съм дошла да ти подаря нещо - тържествено обявява посетителката и пристъпва към бюрото.
После, някак неловко, изваж ...