Погали ме бе, глупчо! Почеши по темето и зад ушите кръглата ми котешка глава, пълна само с глупости. Наслади се на това пръстите ти да се хлъзгат по гладките ми косми, а гъвкавото ми тяло с благодарност да се извива под ласките ти. Този момент на нежност си е само наш.
Върнеш ли се от работа изнервен от нееднозначните отношения с колеги и началници, ти се потапяш в нашия микросвят, където можем колкото си искаме съзаклятнически да мълчим и да ни е хубаво един с друг. Седиш ли съсредоточен пред компютъра си, аз, естествено, ще мина между теб и него, защото (иска ли питане?) аз по определение съм най-важният. И ти няма да ме отпъдиш с ръка, а ще ме погалиш по гърба, защото не го ли направиш, то ще си е чиста загуба и за двама ни. А компютърът може и да потрае.
Помниш ли бяло-сиво-оранжевата котка, твоята първа любимка? Намери я като малко изгладняло котенце, което лакомо яде хляб от ръката ти. После, когато стана твое, то предано те чакаше да се върнеш от училище. Веднъж, когато ти праве ...