Поглед от ниско
- Мамо!
Събудих се от силния вик на детето. Моето дете. Нашето. Беше едва полунощ, а той беше буден.
- Мамо, тате ме помоли да отидем с теб под звездното небе, за да си поговорим с него.
Не, не съм чула правилно нали? Той е говорил с баща си? Значи не е само сън. Сън е - той е мъртъв.
- Мамо, коя звезда е тате?
- Най - ярката.
- Защо тя е най - ярката?
- Защото само той има семейство, което го обича.
- А той нас обича ли ни?
- Да, баща ти много ни обича.
Чувствам се ужасно, че лъжа собственото си дете. Лъжа ли го? Възможно ли е той наистина да ни обича? А, ако наистина е така. Ако той е готов да жертва живота си, за да ни защити. Ако ни обича. Не, това е невъзможно. Той няма сърце. Той не е способен да обича нищо, освен парите си. Или просто това виждам аз отдолу. Иска ми се да бъда горе, при него. Хубаво ли е там?
© Михаела Илиева All rights reserved.
