Поглед от ниско
- Мамо!
Събудих се от силния вик на детето. Моето дете. Нашето. Беше едва полунощ, а той беше буден.
- Мамо, тате ме помоли да отидем с теб под звездното небе, за да си поговорим с него.
Не, не съм чула правилно нали? Той е говорил с баща си? Значи не е само сън. Сън е - той е мъртъв.
- Мамо, коя звезда е тате?
- Най - ярката.
- Защо тя е най - ярката?
- Защото само той има семейство, което го обича.
- А той нас обича ли ни?
- Да, баща ти много ни обича.
Чувствам се ужасно, че лъжа собственото си дете. Лъжа ли го? Възможно ли е той наистина да ни обича? А, ако наистина е така. Ако той е готов да жертва живота си, за да ни защити. Ако ни обича. Не, това е невъзможно. Той няма сърце. Той не е способен да обича нищо, освен парите си. Или просто това виждам аз отдолу. Иска ми се да бъда горе, при него. Хубаво ли е там?
© Михаела Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за коментара. Това е част от малката ми книжчица!♥️
-
Не знам, ама страшно противоречива я описваш тази жена. Това май е втори или трети разказ за бащата, който го няма. И освен че го няма, той няма никакво сърце, залепнал е за парите си и в отвъдното , а приживе ще да е бил и доста ловък лъжец. Но това детето не го знае, не трябва да го знае, не е ясно и дали знае това, което тя знае, обаче пък тя иска да види как е горе при него, защото той може и да не е това, което е , а някакъв нов тип герой може да се окаже.
Знам, че е объркано, но отстрани звучи така.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
