На ръба вятърът вее косите ми, огън изгаря сърцето ми, а аз се колебая. Надвесвам се за миг, само да погледна. Какво ли им е долу на малките хора? Там, където парите и властта не важат? Дали живеят по-добре в свойта нищета? За момент се колебая дали да скоча и да бъда щастлив, но бързо се отдръпвам. И така ми е добре, тук горе. Отвъд властта не е за мен. Щастието не заслужава такава жертва.
© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
