Беше 31 май 2014 година. Слънцето грееше силно, а във въздуха се прокрадваха чуруликанията на песнопойни птички, накацали по клоните на зелените дървета. Този ден беше специален. Беше последният. Беше края на една глава от животите на едни детски безгрижни души.
В двора на детската градина ехтяха детски смехове и весела музика. Шарени балони се търкаляха по земята, а малките крачета тичаха ентусиазирано. Всеки поглед беше изпълнен с безгрижие и очакване на нови приключения. Всички бяха облечени в най-новите си дрешки, а гордите и пълни със сълзи майчини очи светеха по-ярко от всяка звезда на небето. Дечицата бяха наредени в редица като малки войничета. Едно по едно казваха стихотворения и пееха песни. Докато едно от тях с интерес слушаше приятелчето си, забеляза как през желязната врата на детската градина влиза момиче. Висока, облечена цялата в черни дрехи, излъчващи непокорност – черно кожено яке, черно долнище и груби маратонки, които прекрачваха всяка стъпка с увереност. Върху лице ...