denicakirova (Деница Кирова)

Бленуваният странник 🇧🇬

Аз мога да разплача и дърветата,
и луната,
и бездушната нощ мога аз да просълзя.
Но дали и теб ще успея да разплача,
питам се, ...

denicakirova

Poetry » Love

2025-03-14T08:02:39+02:00 327 1 1

В обиятията на смъртта 🇧🇬

В съзнанието ми
се прожектира филм печален.
А на лентата е изрисуван гроб.
Аз просната в ковчега,
заради един жесток урок. ...

denicakirova

Poetry » Love

2025-03-08T21:52:34+02:00 318

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли нощите? Луди, безсънни,
когато по улици шепнехме грях?
Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,
и вятърът вееше отрова и прах.
Помниш ли песните – стари, любими? ...

denicakirova

Poetry » Love

2025-03-07T06:38:35+02:00 336 1

Поглед в миналото 🇧🇬

Беше 31 май 2014 година. Слънцето грееше силно, а във въздуха се прокрадваха чуруликанията на песнопойни птички, накацали по клоните на зелените дървета. Този ден беше специален. Беше последният. Беше края на една глава от животите на едни детски безгрижни души.
В двора на детската градина ехтяха де ...

denicakirova

Prose

2025-03-04T08:32:09+02:00 337

Отломки от любов 🇧🇬

Сред ехото на мъртви обещания,
прегръщам спомени,
а по вените ми текат разстояния.
В пулса ми туптят шепоти отровни,
а сърцето ми, че трябва да те пусне ...

denicakirova

Poetry » Love

2025-03-02T22:04:20+02:00 370 2 3

Молитвата на едно разбито сърце 🇧🇬

Моля те, Боже,
дай ми любов.
Пощади ме,
животът е много суров.
Моля те, ...

denicakirova

Poetry » Love

2025-02-28T07:45:32+02:00 353 1 1