Зимната нощ от часове беше обхванала северните земи на континента. Студът беше стегнал в хватката си атмосферата и я правеше да изглежда застинала и ясна като стъкло. Някъде високо из газовете един сноп влага кристализира и се превърна в красива малка снежинка, която бавно полетя надолу, заобиколена от множество посестрими. Отначало тя се носеше леко и спокойно, необезпокоявана от нищо по своя път. Но като стигна по-ниските слоеве една голяма метална птица, която много бързаше и шумеше с крила, мина толкова близо до снежинката, че тя се завъртя във всевъзможни кръгове, спирали и фигури и дори толкова се обърка за миг, че взе да пада нагоре. Още малко се лута насам-натам малкото бяло кристалче, но се успокои и пак пое тихичко по стария си път. Така се носи още известно време и ако имаше очи, вече щеше да различава контурите на човешкия релеф отдолу - градове, села, ниви и пътища се простираха из цялата шир на континента. Но мъничето не се интересуваше от нищо друго, освен от волния си т ...