Росен с удоволствие се смееше на вицовете за новобогаташи, макар че той също принадлежеше към тази категория. Беше развъртял голям бизнес и около него винаги се говореше за пари. Ние сме приятели още от училище. След това наистина, с течение на времето, дружбата ни ставаше все по-малка, особено покрай неговия бизнес, но той се стараеше да не забравя старите си приятели.
Винаги съм знаел, че Росен ще стигне далеч. Беше златен медалист в училище, беше спортист, четеше много книги, в разговорите можеше да развие всякаква теория. Той никога не си поставяше за цел да бъде пръв, при него нещата просто се получаваха. Още в младежките години, Росен си имаше собствен автосервиз. Наемаше момчета от училище, а в петъците пиеше бира с тях. Момичетата също го обичаха. Как да не го обичат, като в него бе съчетано всичко, за което можеше да си мечтае една жена.
С Маргарита Росен се запозна в Созопол. Извика ме да пием по водка, но по пътя видяхме някакви момчета, които бяха устроили полет с балон. Ни ...