Винаги, когато погледнеш през прозореца на класната стая или през този на автобуса, докато пътуваш към вкъщи и се вгледаш в искрящо синьото небе, те погълва невероятното желание да полетиш. Да избягаш от всичко и всички, да почувстваш волността и свободата, да полетиш с вятъра...
Юни е, а небето е чисто синьо, без нито едно облаче, което да наруши твоя замечтан поглед да се пренесе в онези далечни светове, за които ти обичаш да четеш.
И все пак оставаше цял месец до края на учебната година...
Тази сутрин имах неочаквано посещение в училище. Не спирах да обсипвам Марина с въпроси, докато не ме изведе в коридора на старата гимназия. Тогава се заковах на място - от прозореца се виждаше огромна червеникаво-оранжева гущерова опашка!
Затичах се към стълбите, водещи към задния двор на сградата. Подминах Енислав и групата му грухчовци, които само се спогледаха след като профучах край тях. Прескачах по няколко стъпала наведнъж, сърцето ми биеше до пръсване от вълнение. Бясно отворих вратата за ...