Полетът на дракона
1 min reading
Винаги, когато погледнеш през прозореца на класната стая или през този на автобуса, докато пътуваш към вкъщи и се вгледаш в искрящо синьото небе, те погълва невероятното желание да полетиш. Да избягаш от всичко и всички, да почувстваш волността и свободата, да полетиш с вятъра...
Юни е, а небето е чисто синьо, без нито едно облаче, което да наруши твоя замечтан поглед да се пренесе в онези далечни светове, за които ти обичаш да четеш.
И все пак оставаше цял месец до края на учебната година...
Тази сутрин имах неочаквано посещение в училище. Не спирах да обсипвам Марина с въпроси, докато не ме изведе в коридора на старата гимназия. Тогава се заковах на място - от прозореца се виждаше огромна червеникаво-оранжева гущерова опашка!
Затичах се към стълбите, водещи към задния двор на сградата. Подминах Енислав и групата му грухчовци, които само се спогледаха след като профучах край тях. Прескачах по няколко стъпала наведнъж, сърцето ми биеше до пръсване от вълнение. Бясно отворих вратата за навън, скочих от стълбите и забавих ход. Пред мен стоеше огромен червен дракон. Ливиатанът бе дълъг около седем-осем метра, а сутрешните лъчи блестяха на люспестата му кожа.
- Кориалстраз! - промълвих аз, все още не вярваща на очите си.
Аленият титан сведе огромната си глава когато се приближих до него. Погалих муцуната му и нетърпеливо попитах:
- Ама какво правиш тук?
- Не помниш ли? Ти ме повика. - усмихна се драконът в отговор.
Преди 5-6 месеца мама ми подари сребърен дракон. Кръстих го Кориалстраз, дааа, на този тук, пред мен, вярвайки, че ще ме пази и един ден да ми се случи нещо фантастично.
- Какво чакаш? Хайде - подкани ме аленият бегемонт - че път ни чака!
Качих се на врата му. Кориалстраз направи няколко крачи, за да се отдалечи от училището, разпери величествено криле и полетя.
Велико Търново и трите хълма Трапезица, Царевец и Света гора са
невероятни! Но погледнати от гърба на дракон, стават неузнаваемо вълшебни!
- Къде искаш да отидем след това? - попита Кориалстраз.
Зелено, зелено, зелено и далечни писъци на гайди. Шотландия.
Невъзможно е, бихте казали, да пребродиш Европа за някакви си три часа. Но ние го направихме.
Драконът се приземи на покрива на блока ми.
Юни е, а небето е чисто синьо, без нито едно облаче, което да наруши твоя замечтан поглед да се пренесе в онези далечни светове, за които ти обичаш да четеш.
И все пак оставаше цял месец до края на учебната година...
Тази сутрин имах неочаквано посещение в училище. Не спирах да обсипвам Марина с въпроси, докато не ме изведе в коридора на старата гимназия. Тогава се заковах на място - от прозореца се виждаше огромна червеникаво-оранжева гущерова опашка!
Затичах се към стълбите, водещи към задния двор на сградата. Подминах Енислав и групата му грухчовци, които само се спогледаха след като профучах край тях. Прескачах по няколко стъпала наведнъж, сърцето ми биеше до пръсване от вълнение. Бясно отворих вратата за навън, скочих от стълбите и забавих ход. Пред мен стоеше огромен червен дракон. Ливиатанът бе дълъг около седем-осем метра, а сутрешните лъчи блестяха на люспестата му кожа.
- Кориалстраз! - промълвих аз, все още не вярваща на очите си.
Аленият титан сведе огромната си глава когато се приближих до него. Погалих муцуната му и нетърпеливо попитах:
- Ама какво правиш тук?
- Не помниш ли? Ти ме повика. - усмихна се драконът в отговор.
Преди 5-6 месеца мама ми подари сребърен дракон. Кръстих го Кориалстраз, дааа, на този тук, пред мен, вярвайки, че ще ме пази и един ден да ми се случи нещо фантастично.
- Какво чакаш? Хайде - подкани ме аленият бегемонт - че път ни чака!
Качих се на врата му. Кориалстраз направи няколко крачи, за да се отдалечи от училището, разпери величествено криле и полетя.
Велико Търново и трите хълма Трапезица, Царевец и Света гора са
невероятни! Но погледнати от гърба на дракон, стават неузнаваемо вълшебни!
- Къде искаш да отидем след това? - попита Кориалстраз.
Зелено, зелено, зелено и далечни писъци на гайди. Шотландия.
Невъзможно е, бихте казали, да пребродиш Европа за някакви си три часа. Но ние го направихме.
Драконът се приземи на покрива на блока ми.
© Диди Станчева All rights reserved.
