Една нощ (тази на 21 юни) гората празнувала. Насред шеметно високите ели, просмукани с мрак, се отваряла поляна с правилна форма, напреки на която лежал стволът на дърво, паднало преди бог знае колко години, с вече ошмулени вейки и клони.
Там именно се състояло и празничното събиране. В него всъщност нямало нищо особено тържествено, като изключим блуждаещите огньове, които се стрелкали около дърветата, бистрата лунна светлина и присъствието на безчислените горски духове и обитатели. Полковникът едва ги различил, скупчени в тъмното, неподвижни и притихнали, сякаш нещо очакват. Изведнъж фенерът на полковник Проколо угаснал. Вниманието на стареца било погълнато от продължителен звук, който се разнесъл из гората. Гласът му се сторил познат и малко по-късно той се досетил, че това ще да е вятърът Матео.
Било полунощ. Точно в последната секунда от деня вятърът започнал концерт за горските обитатели. Завъртял се из поляната покрай голите дънери и ниските клони и заизтръгвал от тях музика. Ако ...