Денят започна… хубаво, така се определят дните, когато се събуждаш на любимо място, пиеш кафе с приятели и се рееш в пространството, било реално, било виртуално… ”Рееш” - аз не употребявам тази дума, но явно се заразявам от някакъв сложен вирус.
Варна е толкова… хубава, гледам я като нещо, което никога съм нямала и като някой, който ме е имал хиляди пъти. Тя ме е разсмивала и разплаквала, валяла ме е, издухвала ме е, наводнявала, изгаряла, уморявала и в общи линии, Варна ме е обичала, сигурно все още ме обича. Не съм я имала, не съм се родила тук и сигурно няма да остарея пред катедралата, но, по една или друга причина, ú дадох години, време, което можеше да дам на някое друго място, на някой друг мост, време, в което можеше да съм на друг плаж и с други хора, но… По една или друга причина, преди години събрах багаж и дойдох тук, сега трябва да си тръгна, багажът се е утроил, учетворил… ужасно много вещи, дрехи, снимки, книги, спомени, ужасно много багаж, всичко тежи по свой собствен н ...