Jan 20, 2009, 5:33 PM

Помниш ли?

  Prose » Letters
2.8K 0 12

Помниш ли, когато се запознахме? Аз помня.
А колко време мина оттогава, помниш ли?
Аз си спомням онези 396 дни, които изминаха толкова бързо. Помниш ли, когато бяхме заедно... когато се смеехме с часове, а дори не забелязвахме по колко много време отдавахме един на друг. А спомняш ли си първите ни мигове заедно? Седейки на една пейка, ти ме гледаше с онзи твой неописуем поглед, а аз просто се усмихвах и не казвах нищо... твърде красиво бе, за да си позволя да го разваля.
А помниш ли, когато се разхождахме по улицата, по която сега останаха само спомени, за това как някога, някъде и някак ни беше хубаво...
Спомням си как живота ни събра, за да мога да прекарам най-хубавите мигове от детството си. Помня и как ни раздели... защото времето, което прекарахме заедно, може би бе твърде хубаво, за да е истина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едно Момиче All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох го отново и знаеш ли? Сега плача! Написала си го твърде простичко и болезнено."Седейки на една пейка, ти ме гледаше с онзи твой неописуем поглед, а аз просто се усмихвах и не казвах нищо..." - това толкова много ме натъжи, че искам да върна времето назад, липсват ми погледите - това е толкова истинско, когато двама души се гледат и не казват нищо. Не може да се сравни с нищо. Дори и да са двама непознати, дори и да се гледат само в трамвая.
  • Благодаря ви много! Благодаря!
  • Много красиво ! Продължавай все тъка Браво
  • Наистина е прекрасно! <img src="http://i298.photobucket.com/albums/mm259/dobi8/Icons/emoticon-0134-bear.gif"/>
  • Страхотно е !

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...