20.01.2009 г., 17:33

Помниш ли?

2.8K 0 12

Помниш ли, когато се запознахме? Аз помня.
А колко време мина оттогава, помниш ли?
Аз си спомням онези 396 дни, които изминаха толкова бързо. Помниш ли, когато бяхме заедно... когато се смеехме с часове, а дори не забелязвахме по колко много време отдавахме един на друг. А спомняш ли си първите ни мигове заедно? Седейки на една пейка, ти ме гледаше с онзи твой неописуем поглед, а аз просто се усмихвах и не казвах нищо... твърде красиво бе, за да си позволя да го разваля.
А помниш ли, когато се разхождахме по улицата, по която сега останаха само спомени, за това как някога, някъде и някак ни беше хубаво...
Спомням си как живота ни събра, за да мога да прекарам най-хубавите мигове от детството си. Помня и как ни раздели... защото времето, което прекарахме заедно, може би бе твърде хубаво, за да е истина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едно Момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох го отново и знаеш ли? Сега плача! Написала си го твърде простичко и болезнено."Седейки на една пейка, ти ме гледаше с онзи твой неописуем поглед, а аз просто се усмихвах и не казвах нищо..." - това толкова много ме натъжи, че искам да върна времето назад, липсват ми погледите - това е толкова истинско, когато двама души се гледат и не казват нищо. Не може да се сравни с нищо. Дори и да са двама непознати, дори и да се гледат само в трамвая.
  • Благодаря ви много! Благодаря!
  • Много красиво ! Продължавай все тъка Браво
  • Наистина е прекрасно! <img src="http://i298.photobucket.com/albums/mm259/dobi8/Icons/emoticon-0134-bear.gif"/>
  • Страхотно е !

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...