Помощ, колега!

Помощ, колега!

- Доста особено, но не необичайно. И друг път така е ставало, макар рядко. Прилив на енергия да обясниш не е сложно, пък и няма да си единствен и уникален с преживяването, но това чувство, наподобяващо инкубатор, вече е друга книга. Сравнението ми може и да куца, а не съм сигурен дори дали за чувство става въпрос, но тая ментална струя съсредоточеност, дето те забърсва към тая галерия от музите на удоволствието, от вкуса на плодовете на интелекта и производните му към преките реалности и не само, е налуден сън и дежа вю с угнетен характер в снежинки сантиментални стойности, дето се сипят на парцали през лятото...

-  Тоя инкубатор ли се опитваш да ми визираш?

- Да. Друг свят е това – леко познат, като спомен в неосъзнатото, като от декор на реалистичен сън.

- Този аквариум, в кавички, твоя живот ли окупира или изцежда състоянието ти на духа?

- Ами тоя въпрос ти ли ми го задаваш или аз трябва да го изисквам от теб?

- За въпроса, добре – имаш право. Щом ми отговаряш с въпрос, значи съм ти хванал примката – това ме интересуваше, че не бях сигурен, дали ти следя мисълта. А отговора го знаеш , ама докато изплюеш камъчето ще трябва да се поизмъчим.

- Аз и без това съм в това перманенто състояние. Жал ми е за теб, но трябва да се работи, нали така?

-  Да, освен ако смесваш работата с удоволствието!

- Я се опитай пак да обясниш ситуацията. С по–прости изречения. Съвсем буквално!

- По–трудното ме караш да правя,  а аз искам да ми улесняваш живота!

- Радвам се на чувството ти за хумор. Да си жив и здрав.

- Е жив съм, здрав съм, пък я ме виж ! Успокой ме малко де!

- Не изписвам дрога! С алкохолни зависимости не се занимавам...

- Успокой ме, кажи ми, че ти се е случвало и на теб...

- Сто процента. Ама не е там работата . Важна е реакцията!

- Чакай де, стига си ме прекъсвал. Чуй първо за к'во иде реч. Нищо не си учил в университета, караш я само на импровизации, колега.

- Добре, давай направо. Всеки си има стил. Ти като толкова си внимавал, нали се сещаш, че може сам да си помагаш.

- Не! Не става така! Ама ти верно си отмивал сериозно доста  от лекциите по психология! Виж, сериозно! Случва ми се всеки ден вече. В началото беше нарядко! Ставам сутрин и съм неадекватен през целия ден, все едно съм друг човек. А падне ли нощта, започвам да се съсредоточвам и просто не спирам да мисля, не мога да си изключа мозъка и не искам да си лягам, защото като стана няма да съм същият. Заспивам вече, когато нямам почти никакви физически сили на сутринта, когато светне навън.

- Е, после как ставаш пак на сутринта, за да се потвориш упражнението?

- Ами или не заспивам на същата сутрин, или се събуждам на другия ден сутринта!

- Ами знаем си грешките и доста неща за играта. Щеше да е хубаво да не си повтаряме старите грешки и да бъдем, макар и за кратко, ако не перфектни, то поне оптимални.

- Грешки от незнание няма! Е това ми е проблемът. Разбрах най–накрая. Бях се отчаял по едно време, че ще ми вземеш просто парите днес, без да скалъпя келепира си. Значи не е до знанието, 'щото то не пречи да повтаряме старите провали и да пеем старите песни на нов глас, ами разковничето и майсторлъкът е в светата воля и до чистката не покрай нас, ами до работата над себе си всекидневно!

- Амин!?

- Алелуя!!!

- Следващия път сме готови да преминем към глава: "мотивация" !

- Домашно ще имам ли?

- Да си оправиш режима! Не пийте кафета след 18:00 часа като не сте нощна смяна бе!!! Е, не се научихте - нощни птици, странни птици...