Aug 11, 2020, 10:59 AM

Поне не съм сама 

  Prose » Narratives
534 0 2
3 мин reading
Когато влязох в стаята усетих как по гърба ми започнаха да лазят тръпки. Чувствах ги така, сякаш си правеха състезание. Санитарката хвана плахо дръжката на вратата, сякаш очакваше да я удари ток, а плътната бяла ръкавица опряна в метала изкрибуца.
Присвих очите си неволно при този звук и стиснах здраво зъби. Отново. За кой ли път днес? Челюстта ми вече се бе схванала от нерви, не бях обелила и дума от последните три часа. Истината бе, че нищо не ме вълнуваше. Сякаш душата ми бе изгнила, а от искрата у нея нямаше и помен.
- Това е стаята ти. - наруши тишината санитарката и стрелвайки се навън, затръшна вратата след себе си. Чух как я побутна с крак и ръцете й се плъзнаха по бялата пластмаса. Сякаш се опитваше още по-плътно да я затвори.
Поех дълбоко въздух, но неприятният мирис на лекарства и спирт раздразни косъмчетата в носа ми, поради което кихнах силно. Усетих как от дясната ми ноздра започна да се стича гъста топлина и понечих да обърша кожата си с ръкава на бялата риза. Ала по сне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс All rights reserved.

Random works
: ??:??