Попрекалили

                                              ПОПРЕКАЛИЛИ

                                                                                         (Фентъзи)

Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.

- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а самолетоносачът правеше челни стойки като жив. Целият състав се изпокри, само аз излязох на палубата да се поразхладя. Беше фантастично. Когато самолетоносачът се накланяше на едната страна, аз тичах на обратната, за да балансирам тежестта му. Понякога обратно, за да си намокря лицето, като гребях вода направо от океана. Но за беля, дойде една сто и два метрова вълна, грабна ме и ме запокити право в устата на някакъв задрямал кит. Китът се стресна и от страх ме глътна. Нямаш си представа какво чудовище беше: свободно се разхождах в стомаха му като в пещера. А червата му имаха размерите на градска канализация. И миришеха така. Аз обаче не се уплаших, а продължих да търся изход от създалото се положение. Не знам колко време съм се промъквал из червата на кита, когато страшно огладнях. Отрязах от далака му хей такъв бифтек, но го изядох суров, щото ми се намокрил кибрита.  Продължих да пътувам в дълбочина и по едно време видях светлина. Страшно се зарадвах, когато цопнах в чистата морска вода.

- Не се ли уплаши, че китът пак ще те глътне? – пита ехидно другият, който е по-трезвен.

- О, не! Нямаше такава опасност. Аз бях излязъл от обратната страна на кита. Главата му беше някъде,  кой знае къде из океана.

- Аз пък служех в морската пехота, като прост войник - започва другият. - Един ден се започна страхотно сражение с неприятеля. Влязохме в ръкопашен бой. Убиха капитана. Грабнах сабята му и се хвърлих в джунглата като лъв. Изведнъж пред мен излезе някакъв тип. Замахнах със сабята и му отсякох главата, която се търколи до него. Но той не побягна, а пак си я сложи. Замахвам втори път и главата му отхвръква отново. Оня обаче, упорит като комар, пак я грабва и се възстановява. Разбирам, че така няма да се справя с туземеца и замахвам право отгоре. Ударът беше страхотен: тялото му се разцепи като зелка – всяка половина с по един крак. Замахвам отново, но този път неприятелят разбра, че не се шегувам и двете половинки изчезнаха като фантоми в храсталака.

- Ами! – блещи се морякът.

- Видях ги да се съединяват някъде на отсрещния хълм - добавя пехотинецът и пали лулата си.   

                                    --------------