Aug 18, 2015, 4:13 PM

Поредната безсънна нощ

1.1K 0 1
1 min reading

Поредната безсънна нощ… 3-та или 4-та подред, не знам. Въртя се в леглото, чувствайки една… празнота. Боли, но не такава болка, за която има създадено хапче. Е, ако имаше, то щях да взема около 10 наведнъж. Исках да спре. Тази остра, задушаваща болка. Парещи сълзи се стичаха по бузите ми и вече усещах, че нищо не излиза от тези пресъхнали, тъжни очи. Исках да крещя, но сякаш гласните ми струни бяха изтръгнати.Исках просто всичко за миг да спре. За жалост, както се споменава в една моя любима книга: ”Животът не е фабрика за желания”. Колко вярно. Ако можеше да ми се изпълни едно желание, то би било да не чувствам тази така убиваща болка и да бъда щастлива. Както преди. Стига съм мечтала, да се върнем в реалността. Все още не мога да заспя. Сякаш съм изпила 5 кафета. Главата ми ще се пръсне от мисли, всяка идваща със скоростта на светлината. Вече почти се зазорява. Нощта си отива, а денят стъпва на нейно място. Явно, днес отново ще ходя като призрак - бледа, с тъмни кръгове под очите, които гримът не може да прикрие. Сухи устни, измъчен вид или накратко казано, сякаш са ме били в продължение на часове, само че раните бяха вътрешни. Поредният ден, в който щях да отговарям без да знам какво всъщност  говоря. Скоро някой щеше да забележи. Толкова зле изглеждаща без причина? Въпросите дали съм добре щяха да се изсипят като пороен дъжд в септемврийска сутрин . Колко време щях да се измъквам с оправданието, че просто всеки има такива дни и нищо сериозно няма? Лъжи, лъжи.. отново трябваше да лъжа. Не знаех какво да кажа на тези любопитни хора. Просто исках да ме оставят на мира, а за да го направят, трябваше да им говоря неверни неща. Защо не можеше земята да се отвори и да ме погълне? Защо трябваше да се мъча? Не знаех..просто исках да изчезна.. ЩРАК и вече ме няма. На думи е толкова лесно, но в реалния живот щрак не ми помогна да изчезна… уморих се, по- добре да лягам. Махам грима и се шмугвам в още хладното легло. А дали ще заспя? Силно се надявам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Марова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пожелавам ти го! Всеки има нужда от почивка.

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...