Поредният
В сумрачната стая за видеоконтрол на банката, мониторът прожектираше светлинния си пачуърк върху длъгнестото лице на Тренера. То пак беше познатото на всички - невъзмутимо и леко намусено. Kато ноемврийско небе с две дупки в сивото облачно наметало, от които сега надзъртаха отенъци, дето не само че се появяваха рядко, ами и се виждаха под определен ъгъл. Досущ като зимна дъга, като благоволение.
О.з. майор Емил Милушев, шеф на охраната на сградата, двата етажа на която се заемаха от втората по големина банка в страната, съзнаваше тази привилегия и се възползваше с любопитство. Дааа, мама му стара, редовите простосмъртни са подвластни на години, килограми, промени - ето още преди двайсет и пет века Хераклит го е казал: „Панта рей” - ще рече: всичко тече, всичко се изменя. Казал го е понеже не е познавал Тренера. Щото за него такива дребни битовизми не съществуват. Как беше: „Всички се страхуват от смъртта, а смъртта се страхува от пирамидите.” Той някак нехайно вземаше с пружи ...