Разказ на Роже.
Само да знаеш… Извини ме! Заповядай тук - на бара! Кафе? Чай? Бързам да ти разкажа какво се случи вчера, а и тази сутрин. Представяш ли си? Пристига онзи влюбен младеж - Никола и носи на един лист изписани някакви знаци. В първия момент си помислих - побъркал се е май съвсем, но… не излезе така. Казвам ти сериозно!
Нещото,което е изкопирал от един придобит при меко казано странни обстоятелства стенен часовник, прилича на стилизирани цветя, растения някакви. Обаче ако се вгледаш внимателно, се оказват подредени думи. Думи на непознат за нас език. Подобно нещо винаги ще направи впечатление на един художник с набито око. Е! Видях го и аз…
Решихме да се обърнем за помощ от човек, който разбира и изпратих Никола при мой добър познат - професор по история. Негови колеги направили превод и тази сутрин нарочен куриер донесе писмо от Университета. Тъкмо тогава дойде Никола и заедно с приятелите прочетохме превода. Ето текста:
“Аз отмервам Отреденото.
Всекиму.
Точно и завинаги.”
...