Портрет - 3 част
Клод Моне - Femme l'ombrelle
Бих искал най-напред да кажа, че доста време наблюдавам един определен прозорец на втория етаж от отсрещната страна на улицата... Ние, художниците, сме разположени на ъгъла до кафето на Роже, който ни приютява винаги при лошо време.В замяна с удоволствие му помагаме да си украси двете малки помещения с наши картини. Сменят се редовно, така че се получава една постоянна картинна галерия...
Та за прозореца говорех, дето все дърпа погледа... Всъщност най-напред ми стана интересно, че като срещне очите ми, този прозорец след мигове става по-малко красив, въпреки цветята на перваза. Странно, защото срамежливостта сред парижанки е твърде голяма рядкост... Така и се изкоментира случаят между колегите. За мое голямо съжаление никой не можа да ми каже нещо от това, че тя е актриса или балерина и че е наела малко жилище заедно с нейна приятелка или роднина.
Роже, който по принцип е запознат със всичко, що се отнася до квартала, изненадващо ме погледна:
-Приятелю мили,та тя е звезда! Прима-балерина! А ти, ти кой си? Клод Моне? - Погледна ме отдолу нагоре и обратно и отсече - Не си! Какво като сега е в инвалидна количка? То е засега! Ще рече - временно!
Почувствах се като нищожество.
Добре, че свикнал на всякакви изповеди, Роже-душеприказчикът обърна разговора моментално:
- Видях, драги, че рисуваш чудесно, а напоследък... Я дай да видя как си я видял! Знам, че всичко си вложил там... Не е готова? Нищо! Само да погледна...
Взе в ръце започнатия портрет и гледа и мълча цяла вечност... След това глухо рече:
- Доколкото разбирам от тия работи, тук нещата са много сериозни. Приятелите... Те какво казват? Ще трябва да видя какво може да се... Ти го довърши, портрета, чу ли?
Та така се случи, че когато госпожица Мария бе с нас в кафето, аз довърших портрета и разбира той бе „избран“ за подарък на госпожица Демиен.
Разбира се, че „конкуренцията“ бе почерпена в последствие.
После... После цяла нощ не мигнах. В главата ми се въртяха думите на Роже, а най-вече това, дето разказа Мария...
Това, което чувствах, вече бях нарисувал в портрета на Демиен.
На сутринта купих букет червени рози на бели пръски.
Б.Калинов 11.06.2010г.
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
