По пътя достигнах поток с жива вода,
приклекнах за да отпия и да пречистя лицето си,
но не подозирах, че в същия този момент
океанска вълна ще залее жаждата ми.
Въведен от вълните в дълбините на откровението,
стигнах до светло място, пълно с птичи песни.
В новия дом отправих поглед направо към слънцето,
за да потърся там Този, който ме изведе от мрака.
Силата ме потопи в мастило и с перото си
започна да пише сладки поеми в сърцето ми.
Останах заслепен и окрилен, поведен от новата
божествена реалност на танцуващите атоми.
Достатъчно е да усетиш такава любов с времетраене
една хилядна от секундата, за да промениш целия си живот.
Достатъчно е да посветиш целия си живот в търсене на този миг.
Когато обикнах диханието повече от всичко на света,
моята жива вода се превърна Неговото присъствие.
© Венцислав Огнянов All rights reserved.