6 min reading
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 7: Спокойни дни
Както каза Ясика, валеше вече два дни. Тя идваше няколко пъти, защото минавала оттук по работа, някаква нейна. Поседяхме в хралупата. Погледахме росоленето на дъжда. Не говорихме много. И когато по листата се чуеше, че дъжда иска да засили, тя си тръгваше да си върши нейните задължения.
Вчера се стъмни внезапно. Завихри се буря. Развилня се много силно. Стана толкова тъмно и непрогледно. Вятърът засвири и засили като бесен. Ярките светкавици бяха единствената светлина, която се появяваше и изчезваше. Гръмотевиците следваха оглушителни и близки над мен. Бурята траеше малко. И изведнъж всичко се успокояваше. А като спомен от силният дъжд, оставаха ручейчетата дъждовна вода по листата, които след това преминаваха в капеща симфония. И песента на дърветата.
През двата дена помощничките на Ясика ми оставиха храна до входа на хралупата, да не се намокри от дъжда или вятърът да ми я откраднеше. Бяха ми оставили пресен и топъл, още, бял х ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up