Пощади ме
Помогни ми, моля те!
Помогни ми, Красавице. Помогни ми да се отърва от мене си, позволи ми да изчезна там където никъде никой няма да може да ме открие и никъде никой няма да може да разбере какво се е случило с мен.
Ужасно е, разбери... отчайващо и размазващо.... казваш всичко ще се нареди. О.К., ако се нареди е ясно, а какво ще стане ако не се нареди? Това ми е непонятно. Дали и двамата ще се измъчваме до края на вечността? Дали? Наистина не разбирам какво как и защо се случва.
Мозъкът ми е замъглен от мисли за смъртта и мечти за отвъдното. Знам ще кажеш може би „Недей, не го мисли!”, но нещо вътре в мен е по-силно от мен и ме връща отново и отново към всичко. Казах ти за вината, казах ти за всичко. И все пак не мога да спра да ти се извинявам... никога няма да мога да спра.
Затова моля те, помогни ми, вземи този нож и го забий с все сила в гърдите ми, за да не се събудя повече и поне ти да знаеш какво се е случило с мен, моля те!
Ще ти благодаря с последния си дъх, Красавице, обичам те!
© Слънце Антимов All rights reserved.
