ПОСЛЕ
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени атоми, напускаща въздушния похлупак на Земята. В открития Космос към тяхното множество се вливаха още милиони такива като него, а може и да бяха милиарди.
За него броят им нямаше значение и той примирено се носеше в безвъздушието, нетърпеливо надявайки се всичко да свърши.
Да, ето го тунелът - светъл, огромен, със стени, приличащи на пчелна пита и всяка в определен момент всмукваше някого, променяйки моментално цвета си. Той усети дръпването и мигом след него се затвори нещо като диафрагма на фотоапарат, с кралско-пурпурна окраска. Стаята бе просторна, с висок таван и без никакви прозорци. Нещо я осветяваше в болнично бяло, но откъде идваше светлината - не беше ясно. Пред малък монитор седеш ...