После

                                                            ПОСЛЕ

       Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.

Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени атоми, напускаща въздушния похлупак на Земята. В открития Космос към тяхното множество се вливаха още милиони такива като него, а може и да бяха милиарди.

      За него броят им нямаше значение и той примирено се носеше в безвъздушието, нетърпеливо надявайки се всичко да свърши.

      Да, ето го тунелът - светъл, огромен, със стени, приличащи на пчелна пита и всяка в определен момент всмукваше някого, променяйки моментално цвета си. Той усети дръпването и мигом след него се затвори нещо като диафрагма на фотоапарат, с кралско-пурпурна окраска. Стаята бе просторна, с висок таван и без никакви прозорци. Нещо я осветяваше в болнично бяло, но откъде идваше светлината - не беше ясно. Пред малък монитор седеше във високо кресло някакво същество, чиято физиономия не можеше да различи поради качулка „монашески” тип, а дългите пръсти на ръцете, подаващи се от блестящите ръкави, чевръсто „засвириха” по клавиатура с нестереотипна форма.

      Почувства върху и вътре в себе си жестокия и гневен глас на Висшия Съдник и, интересно защо, прие това име, все едно,  че винаги го е знаел:

- Елементарна Енергийна субстанция от планета Земя. Приключила поредния материален престой по собствено желание, без разрешение, нарушавайки един от Вселенските Закони, а именно: 

    „ НИКОЙ, НИКОГА И НИКЪДЕ  НЯМА ПРАВО ДА БЪДЕ СЪДИЯ И ПАЛАЧ НАД ДРУГО СЪЩЕСТВО, В ТОВА ЧИСЛО И НА СЕБЕ СИ”!

- Виновен! Осъжда се на сто парсека самота в първи наказателен пояс, а след изтичане на срока да се разгради на прости частици,  с цел създаване на обективно нова субстанция!

       Последната дума сякаш още висеше под високия таван, когато го обгърна плътната,  неразкъсваема обвивка на някакво поле и той съвсем апатично се сви в неговата натрапена ласка...

       А в нещо като пчелна килийка с много висок таван едно качулато същество замислено се взираше в монитора, пресмятайки наум времето, за което кривата на самоубийствата, извършвани там, на Земята, ще достигне горния десен ъгъл...