Сред четири стени аз седя. Ето да тук съм и очите ми търсят светлина уморени да гледат мрака и сивотата на деня. Опитвам се да намеря изхода, тук някъде трябва да има нещо, което да ми даде сили да промени моя живот. И с очи копнеещи и търсещи, откривам само черното небе, надвиснало над мен като пелерината на дявола. И ето отново ме обгръща, противя се, опитвам се да избягам и единственото решение намирам в съня. Но вече и там покълна семето на терзанията. И моят единствен подслон сега се разруши. Затварям очи и виждам образите на всички. Надвиснали над мен говорят ми, чувам жужене, но не мога да разбера какво ми казват. Опитвам се да избягам от тях, търся спасението, но сякаш краката са ми потънали в цимент, не мога да се измъкна, почвам да викам, но вече и глас нямам, уморена и разкъсана, аз застивам. И най-страшната мисъл изплува в моето съзнание. Толкова хора около теб и никой не те чува. И нямам глас, защото толкова много съм крещяла за помощ и молбите са били напразни, че вече няма смисъл и да говоря. Настъпва тишина, те изчезват и се връщат там, откъдето са излезнали в най-дълбоките и мрачни кътчета на моето съзнание, където никога не ходя. И лежа на трева, вече съм някъде другаде, около мен има мрак и светлина, слети в едно, напомня ми че след кошмара идва малкото снопче надежда. Но не мога да стана, чувам само биенето на моето сърце. Но сега ритъмът изчезва, губи се в мрака и светлина избледнява. Ето, отново се опитвам да стана и пак не мога, сякаш силите са ме напуснали и се опитвам да ги извикам, но разбирам, че и те глухи ще останат за мойте молби. Правя последен опит заедно с последните удари на моето сърце, знам какво ще ме спаси. И сигурна съм, че и ти знаеш. Отново извиквам твоя образ в моето съзнание. Ето, идваш ти, откликна на моя вик. Да, ти беше единствения, който ме чу. Но нещо е различно, ти не си този, който обичах. В теб я няма топлината, светлината, която беше около теб, я няма. Горял бе за мен, Деня беше за мен, Стража беше за мен. Ти ме пазеше от чудовищата, ето, идват те, настъпват отново и уплашена от всичко, една сълза се търкулва и в този момент моето сърце изпява последната си песен и се моли единствено моята загуба да те накара да намериш отново себе си и заради мен да бъдеш същия човек като преди.