(на леля Вили - липсваш ни!)
Поредната сутрин. Петдесет години под това слънце, а се буди все по същия начин - отваря очите си и вижда... напукания таван. Цялото жилище плаче за ремонт, но за кое по-напред да дадеш пари?
Вчера й казаха, че нямат повече нужда от услугите й. Остана и без тази работа. Преди седмица я уволниха и от другото място... Не знаеше какво да прави. Едва плати сметките за миналия месец, а и нямаше от кого да вземе пари назаем... Мъжът й похъркваше на другото легло - не го беше разбрала кога се е прибрал снощи, нито кога си е легнал. Може би така беше най-добре. Понякога съжаляваше, че не се разведе преди години - още след първия побой. Но тогава я беше страх - къде ще отиде? Какво ще прави? А децата? После... после привикна на всичко. Търпеше - само мир да има. Отдавна не искаше нищо за себе си... може би освен малко спокойствие... и да не си брои стотинките, когато отива за хляб... Децата... милите, така и до момента се мъчат - учат, работят, не им остава време да ...