Последната капка
Ето ме, на терасата съм. Безспирно търсещ смисъл в обърканото си съзнание. Опитвам се да свържа мислите си. С едничката цел от тях да разцъфне някой безполезен разказ. Но, уви! Думите, картините и звуците в главата ми профучаваха безцелно. Те не се спираха дори за миг. Не ми даваха шанс да ги уловя, а камо ли да ги подредя.
Неусетно нещо капна на ръката ми. Погледнах и разбрах, че това е дъждовна капка. След нея още една и още една. А аз дори не бях забелязал, че е започнало да вали. Не можех да повярвaм, бях толкова зает с налудничавите си мисли, че бях пропуснал факта, че и малкото написани от мен думи вече бяха изтрити. Листът ми се беше намокрил, а мастилото размазало. В този момент се отказах да пиша повече. Захвърлих тефтера на пода и се изправих. Исках да видя колко силно вали.
Тогава пред мен се откри изумителна и омайваща картина. Безброй малки капчици се сипеха от небето. Сега светът беше различен. Дори току-що построеният блок отсреща ми изглеждаше по-малко ...