Добър вечер, млада госпожице! Не се плашете – не съм толкова страшен, колкото изглеждам на пръв поглед... Плюс това тази нощ ще бъда Ваш покорен слуга. Така заповяда Господарят, а неговата дума е закон за мен. Той нареди да Ви разведа из мрачните стаи на страноприемница „Виолетовият сън”. Смея да Ви уверя, че вратите тук се отварят доста рядко за посетители. Затова лично за мен е доста учудващо, че Господарят направи изключение за Вас. Но, в крайна сметка, кой съм аз, та да подлагам на съмнение думите му? Щом Господарят е уверен, че ще се справите, значи за живота Ви няма ни най-малка опасност... Опс... опасност ли казах? О, не, не се притеснявайте, изразих се чисто фигуративно. Все пак за всичките години от съществуването си страноприемницата не е унищожила никого... поне не физически, ако ми позволите тази игра на думи. Нека просто кажем, че малцина успяват да запазят разсъдъка си след Стаята на Приказките.
Не, моля Ви, не ме карайте да правя неща, които са изрично забранени. Пък и в ...